Почти всички пари за отбрана у нас отиват за издръжка

Около 96 на сто от финансовите средства на Министерството на отбраната през миналата година са отишли за покриване на разходи за личния състав на армията (62 на сто) и за текуща издръжка (32 на сто), сочат данни от проектодоклад в сайта на военното ведомство, който е трябвало да бъде представенпред парламента и обществото в края на март. През 2012 г. бюджетът на МО е бил 1 милиард и 99 милиона лева, което е около 1,40 на сто от БВП на страната.

В доклада съществуват и любопитни данни за използваемостта на Въоръжените сили на страната ни като показател за нивото на трансформацията - както на НАТО като цяло, така и на Въоръжените сили на отделните държави-членки.

Специфична група индикатори разглежда възможностите на страните от Алианса да участват в операции извън националните територии на страните - колко процента от формированията на Сухопътните войски, летателните апарати от Военновъздушните сили и корабите от Военноморските сили - могат да участват в операции извън националните предели. Изискванията са съответно за 50 на сто за Сухопътни войски, 40 на сто за ВВС и 80 процента за ВМС за всяка страна-член на НАТО.

По този показател в частта за Сухопътни войски страната ни има постигнати близо 40 на сто и се намира в близки до средните за Алианса стойности. В частта за ВВС с 12 на сто България е под средните нива за страните-членки. Подобно е състоянието и по отношение на Военноморските ни сили - 43 на сто.

Отбелязва се също, че изследване на неправителствената организация "Прозрачност без граници" поставя България сред първите 15 държави в света с най-нисък корупционен риск в сферата на отбраната от оценените 82 държави.

Както е известно, по проекта "Придобиване на нов модел основен боен самолет", армията бе готова да закупи самолети втора ръка за около 700 млн. лева, но остави "горещия картоф" за избор на бойните изтребители на следващото правителство.

Това се отчита и в доклад на Световния институт за мира в Стокхолм от вчера, който отбелязва, че България, Хърватия и Румъния са се отказали от плановете си да купуват нови бойни самолети в полза на употребявани машини.

В доклада на института в Стокхолм се отбелязва също, че европейският пазар на оръжия се е свил с около 20 на сто за периода 2008-2012 г. Припомня се, че през 2012 г. Италия и Холандия са намалили поръчките си за бойните самолети F-35 от САЩ.

В Гърция вносът на оръжие е паднал с 61 на сто между 2008-2012 г., като южната ни съседка от вносител номер 4 се е сринала до 15-та позиция. Отбелязва се, че Атина е била най-големият получател на германско оръжие и трета по големина като получател на оръжие от Франция.

Според доклада на института в Стокхолм петте най-големи износители на големи конвенционални оръжия по време на петгодишния период 2008-2012 г. са следните: САЩ (30 на сто от световния износ на оръжие), Русия (26 на сто), Германия (7 на сто), Франция (6 на сто ) и Китай (5 на сто). Това е първи случай, когато Обединеното кралство не е в топ пет на износителите на оръжие.

Изместването на Великобритания от Китай е първата промяна в състава на петте най-големи износители през последните 20 години. "Възходът на Китай е движен главно от мащабните придобивания на оръжие от Пакистан", коментира тази тенденция д-р Пол Холтом, директор на дирекция за трансферите наоръжие в института в Стокхолм.

В доклада се отбелязва още, че в периода 2008-2012 г. Азия и Океания представляват почти половината (47 на сто) от световния внос на големи конвенционални оръжия. Петте най-големи вносители на големи конвенционални оръжия в световен мащаб са: Индия (12 на сто от световния внос), Китай (6 на сто), Пакистан (5 на сто ), Южна Корея (5 на сто) и Сингапур (4 на сто).
 

(БТА)