Пари няма, действайте!

Министърът на финансите Калин Христов порязва надеждите на министерствата за повече пари на правителственото заседание в сряда. Фокусът трябва да бъде на вглеждане в отделните бюджети и преструктуриране, тъй като растежите на бюджетите са много малки. Има предложения за растеж от 200% на министерства, което е практически неизпълнимо, заявява Христов.

По думите му не само местен, но и глобален анализ показва, че не можем да очакваме бързо възстановяване на икономиката, да минем през цикъл, в който имаме големи излишъци, които можем да разпределяме.

Военният министър Тодор Тагарев заявява, че сме далеч от бюджет на Министерство на отбраната 1.5 % от БВП и това неизбежно води до проблеми, свързани, например с освобождаване на честотните спектри. Христов отговаря, че ведомството получава почти 1,4%, което не е много далеч от 1,5% от брутния продукт.

По думите на финансовия министър основният проблем е, че по програми, които съществуват исторически и са започнати разходи, не се прави периодично ревизия на ефективността, за да може да се отчете кои от тях трябва да бъдат прекратени и да бъде пренасочен ресурсът в нови програми. Разходите не могат непрекъснато да нарастват като процент от брутния продукт, посочва той. По думите на финансовия министър честотните спектри са ограничен ресурс и тяхното даване за конкретни цели трябва да става на пазарен принцип, така че когато някой получи достъп до този ресурс, той трябва да заплаща за него.

Екоминистърът Юлиян Попов също изтъква увеличаващи се разходи. Несъобразяването с вдигането на цената на горивата ще наложи постоянното обикаляне и инспектиране на обекти да бъде редуцирано. Другият проблем е качване на разходи за реактиви и химикали за лабораториите на инспектората. Без това увеличаване на тавана много лаборатории просто ще блокират и ние няма да можем да си изпълняваме ангажиментите. Съществува и този проблем, че имаме изтичане на кадри от нашето министерство към други министерства, които имат по-високи заплати, казва той. Тук Христов заявява, че в администрацията, когато се увеличават горивата, се искат повече средства. Ако обаче сте в частния сектор, това, което ще трябва да направите, е да се вгледате дали броят пътувания всъщност е точно толкова, колкото ви трябва. Аз казвам дори за моето министерство – не всичко, което се прави, е ефективно, признава финансовият министър.

Вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова заявява, че МТСП е поредното, което е поискало повече пари и е получило по-малко и по тази причина се очертава сериозен дефицит.  През 2013 година от бюджета на Министерство на труда и социалната политика са разплатени помощи и обезщетения, дължими разходи за 2012 година в размер на 13 316 000 лева. Тоест, тази година е започнала с този дефицит в бюджета на министерството, уточнява тя.

От липса на пари е притеснен и културният министър Владимир Пенев. „В момента реформата в театъра върви изключително успешно и въобще не са предвидени 20% ръст на зрителите за първото тримесечие, което означава, че хората, които са изкарали тези пари, няма как да си ги получат обратно. Това не са помощи, става дума за реално изкарани пари, които отгоре на всичкото са влезли в държавата. Това е финансиране чрез продаден билет. Не говорим за промяна на стандартите, които са унизително ниски, макар че е хубаво и за това да говорим. Но при така поставения бюджет няма да се реализира стратегията, за която се бием в гърдите, че ще пуснем до края на нашето министерстване“, казва той.

Тук служебният премиер прекъсва министрите си с желание да вземе думата, защото „всички си казват мъката, да си кажа и аз моята“. Както добре знаете, Министерство на външните работи винаги е било третирано като брашнения чувал от всяко правителство и винаги най-лесно се е посягало на тези разходи, казва Райков, който обяснява, че през последните години са извършвани „колосални съкращения, които мазохистично са били приемани от предишни екипи“ - от 170 милиона лева на 106 милиона като разходен таван за 2014 г.

Разходите за дългосрочни командировки зад граница, които остават необезпечени, са за 6 милиона лева. Задгранични командировки, само за тези от вас, които не знаят, не означава разходки, а става дума за хора, които заминават на работа зад граница в нашите задгранични мисии. Пътните разходи за участие в заседание на работните органи на Съвета на Европейския съюз не ни достигат. Разходите за членски внос към международни организации, говорим за поети ангажименти на държавата по силата на сключени международни договори, са за над 3 милиона лева, които не достигат. Ще ви дам един конкретен пример, че данъчните задължения на Република България, на нашата държава, и лихвите към тях само имотите на българската държава в Париж надхвърлят 1 милион лева. Давате си сметка колко е абсурдно ние да не си плащаме данъците в една страна партньор на България, изброява премиерът и външен министър. „Виждате, че на всеки Министерски съвет аз идвам и предлагам да продадем това, да продадем онова, но ние не можем да продадем всичко, защото утре ще се налага да наемаме“, категоричен е премиерът.

Тук финансовият министър Калин Христов пак се включва с описание на обективната реалност: Ние имаме застаряващо население, имаме пенсионна система, в която дефицитът й се увеличава в последните години в определена степен и от цикличния спад на заетостта, но имаме и структурен проблем – населението ни застарява, което означава, че централният бюджет прави трансфер към общественото осигуряване, за да се изплащат пенсиите. По този начин бюджети, които са били по-големи исторически, е имало натиск за тяхната оптимизация, за да се изпълнят тези два приоритета, тоест – да се поддържа изплащането на пенсиите и поддържане на по-голям дял на инвестициите в разходите. Но инвестициите са 17% от общите разходи, а социалните плащания са 40% от общите разходи. Нямаме традицията да си правим преглед, има страни, в които има изрично изискване за преглед на работещи програми за тяхната ефективност, напомня отново той.

Не е редно да противопоставяме инвестициите на каквато и да било друга политика, заявява вицепремиерът и регионален министър Екатерина Захариева. Тя обаче е  категорична: „Ако всичко ни е приоритет, това означава, че нямаме приоритет. Така или иначе, на всички е ясно, че приходите в бюджета са такива и ние не можем да харчим това, което нямаме. Аз също не съм доволна и щастлива от бюджетната прогноза за Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тя също не е достатъчна за политиките“, казва Захариева, която уточнява, че интензивните инвестиции в пътища основно идват от европейски средства, а от държавния бюджет освен за съфинансиране ние почти нищо не влагаме. От четири години няма пари за кадастъра. Но така или иначе нуждите са много по-големи, отколкото са възможностите на бюджета, и наистина не считам, че е редно да противопоставяме инвестициите на образованието и на културата, които според мен трябва да бъдат наистина едни от основните приоритети за държавата, казва Захариева.

Образователният министър Николай Милошев призовава: „Не ме правете мен заложник на противоречие между БАН и министерството“, като посочва, че сумата на министерството е намалена със сумата, която е предоставена на БАН – 7 милиона. „Да вземем 7 милиона за това, че министерството е дало 7 милиона на БАН, да ги вземем от бюджета на министерството за следващия 3-годишен период и то точно на Министерство на образованието, младежта и науката… Грозно звучи, разберете ме. И няма да решим съществени проблеми по този начин“, допълва Милошев.

Райков слага точка с думите „всички си развалихме настроението около този разговор“. Това ми напомня един много откровен разговор преди няколко години на един наш държавен ръководител с емира на Кувейт, който го изслуша в продължение на половин час и най-накрая заключи - „Търсете петрол“. Така че, очевидно е, че няма как да изразходваме това, което го няма. Може би трябва да положим допълнително усилия, за да може пропорциите по някакъв начин да бъдат така напаснати, че да не се получат по-големи сривове в бъдеще, допълва премиерът.