Без дългосрочен план следващите плюят предишните!

Кои са успешните държави, от които България може да почерпи опит, кои са факторите, гарантиращи икономически растеж, кои са приоритетните сектори на страната ни и какви са европейските перспективи пред нас – Bulgaria On Air разговаря с президента на Република България Росен Плевнелиев.

Въпросите задаваха Ася Моллова, студентка 1 курс, "Финанси, счетоводство и контрол" в УНСС и Александър Панайотов, 3 курс, "Компютърни науки" в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, участници в инициативата Младежки бизнес-форум "Изгряващи звезди 2013".

Г-н Президент, има ли според Вас икономически модел, от който България може да почерпи опит?

Мога да посоча поне три държави, от които можем много, много, много да научим. Едната е Сингапур. Сингапур няма газ, нито петрол, както и България няма газ и петрол. Същевременно Сингапур е една от най- конкурентоспособните страни в света и една от най-богатите страни в света. Преди 40 години там обаче имаше само блата и комари. С извинение, но така беше. Сингапур е истинско доказателство, че ако една нация има план, следва го последователно, независимо кой е на власт, и залага на човешкия капитал - днес в Сингапур най-скъпи, най-важни, тези, които правят перспективата, са хората. Те са добре обучени, така че инвестицията в образование, инвестицията в иновации, това, което Сингапур направи, е един невероятен пример и ние можем  само наистина да следваме този пример.

Много ми харесва и примерът на Ирландия. Ирландия е една много специална държава, която само преди 40 години, също така в 70-те години, беше пример на провалена държава. Всички млади хора напускаха Ирландия, дори за ирландците се говореше, имаше един виц: „Последният, който си тръгне, да загаси лампата“, т.е. „да закрие държавата“. Къде е днес Ирландия? Една от най-богатите държави в Европейския съюз. И въпреки банкова криза с невероятно конкурентоспособна и силна икономика, една държава, която от нищото, от една държава на овчари и на рибари, стана държава на високите технологии. Ирландия е по-малка от нас, Ирландия беше много по-неуспешна от нас, Ирландия беше много по- изолирана от нас. Докато България е държава на кръстопът, не беше така случаят с Ирландия. Те постигнаха чудеса, отново защото елитът на Ирландия се хвана с двете си ръце, направиха дългосрочна програма за действие, следваха плътно, независимо който и да е на власт и резултатите идват.

Третата много интересна за мен държава, от която също много можем и би следвало да научим, е една държава като Естония. Тя е много близка до нас – и по манталитет, и по история, същото комунистическо минало назад във времето и същият строй. Естония успява днес да бъде символ на нещо в света, символ на е-държавата. Държавата на електронните технологии, на електронното правителство, на електронните услуги, на електронната нация. Една малка нация от 1 милион и 200 хиляди човека, която намери своя фокус, своя приоритет, своя смисъл и успя с много труд и отново в продължение на 10-15 години да го развие. Днес в Естония ние имаме няколко компании като Скайп, от която 8 талантливи младежи създадоха продукт, по-голям от цялата им държава, по- голям от цялата им нация. Аз съм абсолютно убеден, че в България имаме още по-голям потенциал. Аз дълбоко вярвам, че българите са изключително талантливи и надарени от Господ. Въпросът е как да подредим обществените механизми и системи и, разбира се, включително и преди всичко с участието на университетите и на частния сектор, така че да дадем шанс на идеите да се случат в България. Но аз съм много голям оптимист  виждам, че с последователно полагане на усилия успяваме. 
 
С какво Президентството успя да изкуши успешен предприемач като Вас?

Много интересен въпрос. Искам да ви кажа, в рамките на моята винаги честна и откровена позиция към младите хора - единственият шанс да успеете, е да бъдете честен и да бъдете открит. Аз никога не съм планирал да вляза в политиката, никога. Никога не съм очаквал, че ще стана президент. Нещата се получават естествено, нещата не се получават по заявка, нещата не се получават, защото са плод на сделка и нещата в никакъв случай не могат да се получат, когато вие решите и кажете „аз ще стана президент“ – ами ставай. Те просто не могат да станат така. Когато наистина работите посветено и последователно, когато не сте се взел на сериозно, че ще бъдете най- овластения, най-силния, най-мощния, ще търгувате и продавате влияние, а когато наистина скромно, но постоянно и имате успеха на Естония, успеха на Сингапур, успеха на Ирландия.... То не е плод на сделка. То е плод на постоянни последователни усилия в правилната посока. Така е с човешкия живот, аз мисля, че и моето развитие, включително и влизането ми в политиката, е естествено продължение на усилията, които съм влагал в моя живот. 

Кои са основните сектори, в които България притежава сравнителни предимства?

Ако погледнем нашата чудесна родина, много лесно ще ги разберем. Природата ни е дала много, имаме прекрасни планини, море, следователно трябва да развиваме туризма във всичките му форми, той просто има какво да покаже на света, а и може да допринесе за развитието на нацията. Вие виждате как всяка година туризмът се развива. А това, че Господ ни е дал много, означава, че и земеделието и производството на храни имат огромна перспектива в България. Имаме хубава почва, планини, земя, море и много вода, включително и река Дунав. Ние днес си посипваме главата с пепел и казваме колко е бедна Северна България. Но тя има огромен потенциал и специално земеделието и производството на храни. Същевременно България е държава на кръстопът. Тук са минавали почти всички цивилизации. Армии са пресичали от юг на север и от изток на запад. На мен това ми говори, че ние можем да постигнем много в логистиката. В момента големите вериги така или иначе преминават от точка А до точка Я на тази планета и ако България се позиционира по пътя на стоките и услугите, логистиката играе много важна роля и, разбира се, качествената инфраструктура. Ние можем да спечелим много.

Ето три много силни клъстера, за които ние имаме просто много силни дадености – земеделие и производство на храни, туризъм, логистика. Същевременно обаче, българите са много качествени и интелигентни хора. Просто нашият ген е такъв. Много бързо учим езици, много бързо се приобщаваме към една или друга корпоративна култура. Ние имаме 1 милион и половина българи навън и те са успешни, те са можещи. Но има и 3 милиона, видяхме статистиката, средна класа и в България. Ние имаме българи, които са предприемачи, имаме 300 хиляди фирми в България, те са собственост на българи.  От 7 милиона население, 300 хиляди са предприемачи и те работят и успяват в родината си. Тези хора имат много, много силен потенциал. И тук въпросът е в развиването на  човешкия капитал. Образование, образование, образование. И от тази гледна точка и клъстера образование, иновации, всичко, което е свързано с човешкия капитал. 
 
Каква е Вашата рецепта за икономически растеж?

Дългосрочен план, не може без дългосрочен план и това е програмата "България 2020". Иначе се въртим в кръг, идва всяко следващо правителство, плюе предишните, казва какви некадърници са били, ние сме най-велики и започваме от нулата. Немската индустрия в автомобилостроенето не е плод на 3-4 усилия. Мерцедес се създава в продължение на стотици години усилия. Швейцарският банков сектор – по същия начин. Азиатските тигри Самсунг – вече 40 години последователно в правилната посока. За целта ни трябва дългосрочна стратегия, по която аз много работя и тя е готова. Сега остава и националният елит на България да я приеме и да каже и да обещае на нацията. Имаме дългосрочен план и ще го спазваме и ще работим по него. Това трябва да е гарнирано, разбира се обаче, с много последователни усилия в секторите, в които ние наистина искаме да бъдем някой. Не да се вайкаме, не да сме последни и да си казваме „младите хора напуснаха държавата“. Извинете, но ако погледнете статистиката, не е толкова зле положението. Днес всеки втори грък е напуснал държавата си. България не е така. Всеки втори ирландец е отпрашил за Австралия и за САЩ. В България не е така, да не говорим за Португалия и Испания.

Младите хора в България обичат, уважават държавата си и просто трябва да им дадем шанса да получат възможността да реализират идеите си. Иначе, само още едно изречение много важно: да не се подценяват клъстерните политики, това, което аз говоря от дълго време – политики за енергийна ефективност, политики в подкрепа на информационните технологии, за електронна България, така както видяхме електронна Естония какво постигна за 10 години; политики в подкрепа на земеделието и производството на храни. Цели насочени политики, не можем да бъдем във всичко добри, не можем за всяко нещо да бъдем посредствени, ще хванем 5 неща и там ще станем европейски регионални лидери.   

Какво трябва да се промени в манталитета на българския предприемач, за да стъпи на едно действително световно ниво?
 
Българският предприемач трябва да излезе от ниското си самочувствие, трябва да се отвори към един широк и бързо променящ се свят и трябва да се научи да споделя, да интегрира. Много от българските предприемачи са се затворили зад собствените си панелки и правят нещо си. Виждате как във всички богати държави предприемачите се събират заедно, споделят идеи, раждат проекти, печелят, губят, но споделят и опитват. Докато в България всеки сам се спасява поединично. Това трябва да се промени. Бизнесът принадлежи, и бъдещето, на тези, които наистина могат да кооперират, които могат да споделят, които могат да опитват и които могат да разширяват базата си чрез сътрудничество и интеграция. А не чрез работа на парче, поединично и тук-там. Това много ми липсва. Наистина много ми липсва – механизмите на сътрудничество.  

Каква е позицията Ви по повод бъдещото влизане на България в Еврозоната? Какви са позитивите и кои са негативите?

България ще бъде много слаба, бедна и изолирана, ако изостане от процесите на интеграция в Европейския съюз. Казвам го най-отговорно. Европа даде огромен шанс на България. Ако Вие видите къде сме били 1997 г., когато започваме процеса на интеграция, всъщност ще си кажете, че България е постигнала немалко. Но това немалко е основно благодарение на процеса на интеграция, а всъщност това е само началото на процеса. Не знам дали знаете, но комунизмът в България приключи с тотален фалит, с тотално нулиране на пенсионните фондове, и с годишен Брутен национален продукт на човек от 1000 $ и пенсия от по 2-3 $. 1997 г. БВП в държавата е бил 3 пъти по-малко от сега. Бюджетът на държавата е 8 млрд. лв., днес е 30 млрд. лв. Ние сме 4 пъти по-големи за 15 години. На мен това ми говори, че процесът на евроинтеграция на България е доказал колко много резултати е постигнал за България. А всъщност ние сме само в началото на този процес.

Гърция 40 години се интегрира в Европейския съюз, ние от 5. Да не говорим за Португалия, Испания и други държави. Имаме много сериозна перспектива, но трябва много отговорно да се отнесем към нашата европейска перспектива. Не може, не може, наистина не може и не е приемливо да се раждат популистки партии в България, които да отричат европейската перспектива, която е приета от българския народ; които да работят за дезинтеграция, а не за интеграция. И аз се надявам, че това – високата подкрепа на българския народ за европейската интеграция на България, ще продължи. Разбира се, ще станем член на Еврозоната. Това ще донесе само плюсове. Не мога да кажа кога, все още не сме изпълнили всичко конвергентни критерии. Трябва да оправим системата на правораздаване, трябва да подобрим бизнес средата, но съм убеден, че това ще стане. А съм убеден, че и вие ще работите за това. Така както младите хора днес са интегрирани и си говорят с целия свят, така трябва да бъде и държавата. Груба грешка ще бъде да се върнем назад във времето на някакви идеологеми и и популистки идеи. Стратегически важно е силна Европа и силна България в нея.  

Вижте целия разговор с президента Росен Плевнелиев в Bulgaria on Air