Кризата в Близкия изток поражда заплахи и рискове за националната сигурност, като основният риск е засиленият миграционен натиск и свързаните с него рискове. Сред тях са заплахата от проникване в страната на лица, свързани с терористични групировки и организираната престъпност, както и породената от миграционния натиск ксенофобска вълна и използването на езика на омразата. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на заседанието на Консултативния съвет по национала сигурност, което продължава над пет часа.
Според него има и риск от недостатъчно ресурсно обезпечаване на отговорните институции за имигрантите, посрещане на предизвикателствата и надграждане на способностите.
Тежката обществено-политическа криза в страната е с потенциал за ескалация и силно негативни въздействия върху обществото, включително трайно ниско доверие на гражданите към институциите и засилващо се разединение в обществото, отчете още той.
По думите му проблемите с нелегалната имиграция и бежанците, търсещи закрила, са добре познати за Европа и развитите страни по света, но досега България не е била сред предпочитаните дестинации и засиленият миграционен натиск днес поставя страната на изпитание за пръв път в демократичния преход.
Според него заради това, че изминалите месеци са показали съвсем ясно къде са слабостите в нашата система, можем да се поучим от европейския опит.
Президентът смята, че институциите и политиците могат да се обединят около външнополитически приоритети и инициативи като например активно участие по формиране на общата позиция на Европейския съюз за решаване на кризата в Сирия, както и осигуряване на всякакъв вид помощ от Европейския съюз за България – техническа, материална, финансова, експертна, по линия на Фронтекс, европейски фондове, оперативни програми и други.
Освен да разчитаме на помощта от ЕС, трябва да мобилизираме и българската двустранна дипломация, за да получим подкрепа и от страните-членки на Европейския съюз, призова още той.
По думите му трудностите, които сега изпитваме, ни показват колко е важно да сме активни в работата на европейските институции.
Плевнелиев смята, че сега държавата трябва да впрегне целия си ресурс не просто, за да се справи с настоящата бежанска вълна, но и да се подготви достатъчно добре за това, което следва.
Анализите показват, че независимо от развитието на военния конфликт в Сирия, нямаме основания да считаме, че бежанската вълна ще намалее в обозримо бъдеще. Нещо повече, възможно е към нея да се добавят и нови вълни от мигранти от други конфликтни точки, посочи той.
Заради това според него мерките, които се предприемат в момента, са важни, още по-важно е те да са синхронизирани с дългосрочните прогнози.
Необходимо е институциите да преразгледат дългосрочните стратегически документи в тази област и да преценят дали да ги актуализират на базата на цялостен и дългосрочен анализ на миграционната ситуация в региона и света, настоя той.
Плевнелиев коментира, че службите вече са изпратили мотивирани сигнали, че така заложеният бюджет за следващата година е недостатъчен и силно ще затрудни работата им по опазване на националната сигурност. В тази връзка той настоя, че трябва внимателно да бъде анализирана и тенденцията от намаляването на бюджетите за отбрана както у нас, така и в съюзните ни държави.
Тази тенденция може да доведе до липса на средства за модернизация на българските въоръжени сили и сериозно отслабване капацитета или дори неспособност за осъществяване на национални и международни мисии и задачи. Това, че сме член на НАТО, не означава, че отбраната на страната ни е подарена, упрекна той и призова да се отдели ресурс за модернизация и надграждане на способностите.
Според него проблемите, свързани с миграционни процеси, все по-отчетливо извеждат на преден план друга опасност за страната – „засилващата се вълна на псевдопатриотизъм, ултранационализъм, ксенофобия и все по-масовото използване на езика на омразата по отношение на всеки различен”.
Голямата отговорност днес за всички политици, които определят себе си като проевропейски, като демократични, е да не допуснем тази вълна на омразата да разяде обществото отвътре, заяви държавният глава.
Той призова политиците да поемат своята отговорност и да не допуснат застрашаване на етническия мир в страната.
Плевнелиев призна, че бежанската вълна завари страната ни в средата на безпрецедентна криза на доверието на гражданите към институциите. Протести е имало и ще има. Но контрапротестът е българска иновация и си заслужава да се замислим за ефектите от широкото й използване днес, упрекна той.
Според него друг сериозен риск пред националната сигурност е енергийната зависимост на България.
Усложнените отношения между Русия и Украйна са факт. Изпитахме на гърба си до какво може да доведе това през зимата на 2008 г. Институциите трябва да се отнесат отговорно към този проблем, да се ускори работата по диверсифициране на енергийните доставки, да се предприемат действия по осигуряване на необходимите резерви за българската икономика и за домакинствата, настоя той.