Българската предизборна кампания за евроизборите е кротка, хрисима, в рамките на умерената посредственост, коментира социологът доц. Иво Христов в интервю за БТА.
Според него причината е, че всъщност това са избори, които са европейски по форма, но български по съдържание. Залогът е вътрешен, български, а не външен, европейски, посочи анализаторът. Генералните европейски проблеми са страшно далеч от българските, посочи Христов и допълни, че който залага на европейски лайтмотив в българските избори за евродепутати, много ще сбърка.
Българските вътрешни проблеми очевидно не са европейски и не могат да бъдат изнесени на европейската сцена. Оттук участниците в тези евроизбори са буквално разчекнати между европейската форма и българското съдържание и играят с различна степен на успех в едното или другото направление, коментира той.
Христов каза, че не смята, че резултатите от евроизборите като цяло в Европа са функция от случващото се в Украйна. В Европа основният дебат е въобще какъв тип ЕС ще има оттук нататък. ЕС изпитва огромен проблем на самоидентификация, коментира той.
Анализаторът посочи двете противоположни становища - едното, че вървим към някаква форма на федерализация на Европа на свръхнационално ниво, другото е ясно отстояване на националните интереси.
По думите му, ако този европейски проект ще бъде продукт на националните егоизми, очевидно, че няма да е в състояние да износи кризите, които вървят.
Попитан дали самият той е евроскептик, политологът отговори, че трябва първо да дефинира какво е Европа. Мисля, че Европа като икономически и особено като културен и духовен феномен е нещо потресаващо и несъществуващо като аналог в световната история, посочи той.
За съжаление, ние присъстваме на драмата на залеза на това невероятно историческо и културно явление, смята Христов. Питате ме дали съм евроскептик или еврооптимист - аз съм реалист, отбеляза той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.