Парламентът отказа да разгледа въпроса за падане на банковата тайна на публичните фигури със сметки и кредити в КТБ. Предложението беше внесено от депутата от ДПС Йордан Цонев в актуализацията на бюджета на Здравната каса.
Председателстващата заседанието Мая Манолова обясни, че няма как искането да бъде част от ремонта на парите за здраве и поиска парламентът да реши дали въпросът да се обсъди отделно, или не. С гласуване и прегласуване обаче депутатите отхвърлиха възможността. В залата бяха само народните представители от БСП. ГЕРБ и "Атака" не бяха в парламента.
„Кой се страхува от истината КТБ“, попита лидерът на ДПС Лютви Местан след гласуването. Той беше категоричен, че в ДПС няма никакви страхове. „Сянката КТБ не тегне върху ДПС, а върху кого тегне, вече го знаете – тези, които с едни или други процедурни хватки отказаха да подкрепят предложението“, каза още Местан.Лидерът на ДПС обясни, че цялата група на партията му е била в пленарната зала, за да подкрепи отварянето на досиетата „КТБ“.
„Мисля, че тези, които отказаха да подкрепят това предложение, било с отсъствие, било с гласуване против или „въздържал се“, заслужават нашите съмнения, че върху тях тегне сянката КТБ“, каза още Местан.
Той уточни, че партията му иска да падне банковата тайна не само за публичните личности днес, но и тези, които са били в центъра на общественото внимание преди време.
„За да стане ясно кой кога създаде банката, кой какви тлъсти хонорари получава под формата на консултантски услуги в тази банка“, обясни още лидерът на ДПС.
Шефът на групата на червените депутати Атанас Мерджанов контрира, че въпросите за КТБ трябва да се решават единствено от БНБ и от нейното ръководство.
„По закон, по Конституция, регулаторът на банковата система е БНБ“, каза той.
Мерджанов беше категоричен, че именно Централната банка е трябвало да предостави информация и план за излизане от сегашната ситуация. „Всичко друго не е решаване, а задълбочаване на проблемите в КТБ“, каза още шефът на соцдепутатите.
Шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев съобщи, че ако поправката му е била приета, тя е щяла да засегне малко над 10 000 души. Той уточни, че лицата, чиито досиета в КТБ се предлагало да бъдат разкрити, са записани в закона за публичност на имуществото.
Цонев обясни и че освен отказ да бъдат отворени банковите сметки на известните в КТБ, е било отхвърлено предложение и за изменение в закона за гарантиране на влоговете на гражданите. „Целта на предложението беше вложителите да имат достъп до средствата си преди обявяване на банката в несъстоятелност“, обясни Цонев. Той беше категоричен, че казусът с КТБ е много заплетен и криминален.