Недоверие цепи реформаторите, пак са нестабилни

Недоверие цепи реформаторите, пише "Преса". Групата на реформаторите в парламента отново излъчи силен сигнал за нестабилност. Хората на Меглена Кунева взеха решение да отложат за неопределен срок конгреса, на който блокът да си избере лидер. В становище на Изпълнителния съвет на "Движение България на гражданите" се констатира "високо равнище на недоверие между част от партиите в Реформаторския блок". Радан Кънев и крилото около ДСБ обаче искат конгрес през януари.

Лидерът на заговори за лустрация на агентитена бившата Държавна сигурност (ДС), акцентира "Труд". В парламента Кънев обяви, че реформите в правосъдната система, ДАНС и МВР минават през законово ограничение в тях да работят бивши агенти. Поводът бе, че Стефан Бенчев - вещото лице, от което бяха откраднати двата тефтера на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, е щатен служител на ДС. Според Кънев само със сериозни реформи в силовите структури, които минават през силен елемент на отстраняване на бивши агенти, злоупотребите с власт няма да бъдат разкрити.

"Хората нямаше да ни простят, ако бяхме влезли в управлението", казва в интервю за "Труд" проф. Стефан Данаилов, доайен на 43-тото народно събрание, депутат от БСП. Според него БСП трябва да помисли кого представлява и да се обърне към тези хора. "В устава на партията пише, че представлява хората на наемния труд. По-голямата част от работещите обаче са хора на наемния труд, но те не приличат на работника от забоя или завода и за да ги представляваш трябва и ти да промениш начина си на работа за техните интереси. Повечето от тези, които правят продукта на интелектуалния труд, са хора на наемния труд, но за да ги защитиш трябва да познаваш високотехнологичния коефициент на техния труд. Това означава, че трябва нещо коренно да променим в идеологията си", смята проф. Данаилов.

Световната банка предлага в елитните гимназии да се влиза след 9 клас, отбелязва "Сега". Причината е, че ранното насочване на децата в различните видове училища засилва неравенството в образователните им резултати. "Важна е промяната в учебното съдържание, какво учат децата и какво искаме от тях на края на образователния етап", коментира кметът на София и зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Дали изпитите да са след VII или IX клас е въпрос на дискусия, смята тя. "Ако една реформа не се възприеме от обществото, тя няма да е положителна", заяви депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-министър в МОН Милена Дамянова. Тя съобщи, че проектът на ГЕРБ за закон за училищното образование ще бъде внесен в парламента в най-скоро време.

"Преди да щракне капанът в просветата", коментира "Труд". Пред министъра на образованието проф. Тодор Танев има два пътя -да тупа топката до изборите, като се обсъждат, дискутират и експертно обмислят промените в средното и висшето образование. Или да направи няколко бързи реформи, за които не трябват дори 100 дни. По кой път ще поеме проф. Танев ще стане ясно съвсем  скоро. В мига, в който обяви приоритетите си, ще видим дали наистина до два-три месеца ще постави основите на новите учебни програми и държавни стандарти, дали ще има модерно обучение за всички ученици и нови правила за учителите. Или пак само ще си четем доклади като последния на Световната банка, че реформите у нас са несполучливи, че самото училище е фактор за възпроизводството на богатите като богати и на бедните като бедни.

Възрастните хора ще останат без допълнителни пари по Коледа,стана ясно от изявление на финансовия министър Владислав Горанов, съобщава "Дума". "Ако си съберем приходите през следващата година и направим бюджет, който няма да е на свръхдефицит, тогава можем да си позволим да сме по-широко скроени", заяви Горанов. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин коментира след това, че все още се търсят възможности за добавки.

Господа министри, разберете се най-напред, теглете чертата под сметките и тогава приказвайте пред медиите. Все пак въпросът засяга над два милиона българи, коментира "Преса".

Държавата капитулира още преди истинската зима, акцентира "Сега".

Регионалното министерство и пътната агенция признаха, че ситуацията е критична - няма нито пари, нито техника, нито нови договори за почистване на снега. Заради пълния хаос за зимната подготовка по много от основните трасета и в много от областите се очертават сериозни проблеми и блокади.

В 300 точки на страната ще има разположени машини за почистване 6 часа преди снеговалежа, допълва по темата "Монитор". Хвърлят 200 000 тона сол, пясък и луга при първия сняг.

Европейската комисия информира България, че плащанията от европейските фондове по Оперативна програма "Околна среда" за програмния период 2007-2013 се възстановяват, отбелязва "Стандарт". Добрата новина съобщи вчера в Народното събрание премиерът Бойко Борисов. "Благодарение на това, че има парламент, 800 млн. лева са по сметките на държавата. Те влизат в българската икономика", заяви Борисов. Комисията ще започне с изплащане на 166 млн. евро от Европейския кохезионен фонд и 74 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие. Комисарят по регионална политика в ЕК Корина Крецу в писмо до България приветства положителните стъпки, предприети от институциите.

"Това е отлична новина за българската икономика, но и за бъдещото ни сътрудничество между България и ЕК", пише тя. "Възстановяването на плащанията е чудесна новина за България и идва в ключов момент за страната и държавния бюджет", заяви от своя страна вицепрезидентът на ЕК за бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева.

Кметове с изявления пред "Труд": Таня Христова, кмет на Габрово - Възстановяването на плащанията по "Околна среда" връща увереността ни, че ще успеем да реализираме едни от най-мащабните инвестиции в нашите общини. Това показва, че доверието на европейските власти към България започва да се възстановява. Николай Димитров, кмет на Несебър - Общината изпълнява проект за близо 96 млн. лева по програмата "Околна среда". Ако нямаме тези средства, ще ни е трудно с нашите бюджети. Доволни сме, че пак ще върви рефинансирането на средствата.

"Ако не ви харесва оградата по Резовска река, ще си правите стена по Дунав", коментира "Сега". За нашите европейски партньори незаконните имигранти са добре дошли тук, в България, а не там, в Европа.

Никой не ни прави забележка, че против волята им не ги пускаме да продължат пътя си към по-богатите европейски държави, макар че над 90% от тях имат точно такова желание. Нима в Европейската конвенция за правата на човека не се казва, че "всеки има право да напусне всяка държава, включително и своята"? Съгласно регламента на ЕС, известен като "Дъблин-2", ако незаконен имигрант мине транзитно през България и продължи закъдето е тръгнал в Европа, всяка следваща държава по пътя му има право да ни го върне, защото българо-турската граница е първата пресечена от него европейска граница. Какво излиза? Натискат ни да държим отворена границата си към извъневропейското пространство, а да я затворим към европейското. Новият вътрешен министър Веселин Вучков може да обясни на някой следващ Съвет на ЕС, че Европа има лесен избор: или да помогне за довършване на оградата край граничната река Резовска, или да си направи друга ограда нейде по Дунав, за да пази сама Шенгенската си зона.

България несправедливо бе залостена извън зоната, въпреки че изпълни своята част от "сделката" (присъединителния договор) - да засили контрола по външната граница на ЕС. Сега е призвана да
решава чужди проблеми на доброволни начала. Вече почти осем години членуваме в ЕС, но така и не се научихме как да продаваме стоката си съгласно европейския политически маркетинг.