Камран е иранец. Твърди, че е на 15 години, въпреки че изглежда поне на 20. В България е от шест месеца. Има статут на бежанец и живее в Регистрационно-приемателния център на Агенцията за бежанците.
Напуснах Иран с майка ми и брат ми, разказва Камран на български език, който е научил в Интеграционния център към агенцията. Иска да отиде в Америка или в някоя страна от Западна Европа, защото там хората са по-богати.
Повечето бежанци, които идват у нас, не искат да се установят тук трайно. България е държава-спирка по пътя към западните страни, обяснява Даниела Велева от Агенцията за бежанците. Страната ни е на пътя на миграционните потоци от Азия, Африка и Средния изток.
След членството ни в ЕС обаче България ще трябва да споделя отговорността за бежанците със страните-членки на съюза, тъй като в някои от тях броят на бежанците и изобщо на мигрантите е много голям. В областта на бежанските въпроси между страните от ЕС има споразумение, наречено регламент "Дъблин 2", обяснява Велева.
Да предположим, че някой друг от семейството на Камран напусне Иран, мине през Турция, след това през България, накрая стигне Германия и там подаде молба за бежански статут. В този случай бежанецът ще бъде върнат у нас.
България е страна, която е подписала Женевската конвенция за бежанците, и според регламента "Дъблин 2" тя ще е първата сигурна страна, през която бежанецът е минал, обяснява Велева. Като такава България ще има отговорността за провеждане на процедурата за бежански статут и за решението дали лицето да получи такъв статут.
Бежанецът от Иран няма да бъде върнат в Турция, защото тя дава закрила на бежанци само от Европа. През Турция у нас е дошъл и Камран. Най-големият приток на бежанци у нас е през ГКПП-Капитан Андреево на българско-турската граница, казва Велева.
Според "Дъблин 2" у нас ще бъдат връщани бежанци в още един случай - когато бежанец подаде у нас молба за статут и тук започне процедура, но той реши да отиде в Германия например и там отново подаде молба за бежански статут.
Има опасения, че процедурата за статут може да бъде претоварена в новоприсъединилите се към ЕС страни, които нито са финансово добре подготвени, нито имат база, обяснява Велева.
България може да има трудности, тъй като у нас още няма транзитни центрове. Ако започнат да ни връщат бежанци, ще имаме затруднения при протичане на процедурата, защото нямаме готова инфраструктура, казва тя.
Транзитните центрове са със затворен режим. В тях лицата се настаняват, докато се прецени дали да получат бежански статут.
При отказ на молбата за статут те се експулсират. Със средства по програма ФАР у нас такива центрове трябва да бъдат построени в Бусманци и в Пъстрогор. Жителите на Бусманци обаче се обявиха против строежа на транзитен център.
Според Велева въпросът за транзитните центрове е свързан с националната сигурност. В момента няма такъв център и бежанците влизат в страната. При отказ на молбата за статут се уведомява МВР и следва експулсиране, но докато стане предаването от агенцията на МВР, някои изчезват и стават нелегални мигранти.
Като цяло в новоприсъединилите се към ЕС страни не се регистрира повишаване на бежанския поток след еврочленството, казва Велева. Такъв вариант и България може да очаква след присъединяването.
Световната тенденция в последните години е броят на търсещите закрила да намалява. От една страна, защото в редица държави проблемите вече са решени, а от друга - заради прецизирането на граничния контрол, което е намалило възможността за движение на миграционните потоци, а заедно с това и на бежанците, които се движат с тях, обясняват от българската Агенция за бежанците.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.