ЕС най-сетне извади моркова

"Брюксел най-после извади моркова", коментира"Стандарт". Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че започва отмяната на надзора - Механизма за сътрудничество и проверка на съдебните реформи, корупцията и организираната престъпност. Бяха размразени средствата по две оперативни програми. Заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева посъветва българското правителство да побърза с подготовката по усвояването на 32 млрд. лева евросредства за следващия програмен период. Очевидно неочакваната щедрост на Еврокомисията е заради страха на Брюксел, че понасящата тежки щети от антируските  санкции и перманентно мъмрена България трайно ще бъде загубена като съюзник и съответно ще бъде притеглена в орбитата на Кремъл. От началото на кризата в Украйна страната ни търпи огромни икономически и геополитически щети с поддържането на икономическото ембарго срещу Русия, за което е справедливо да бъде овъзмездена. В случая с "Южен поток" София се строи в послушната редица според издадените команди. Премиерът Бойко Борисов трябва още по-смело да цака Еврокомисията със силните козове - лоялността на най-бедната страна в Съюза и жертвите, които прави в името на европейската солидарност.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер демонстрира емоционално пред Бойко Борисов, че Европейският съюз подкрепя България. "Вие не сте сами и ние не сме наблюдатели", заяви вчера Юнкер. След сдържания тон и на еврокомисаря Кристалина Георгиева във вторник, и на говорителката на еврокомисаря по енергетиката Марош Шефкович, че България не може да разчита на специално отношение от ЕК по повод спирането на "Южен поток", вчера Брюксел рязко смени тона, отбелязва "Сега". Юнкер нарече българите "велика нация". Българският  министър-председател представи страната като невинна жертва - преди на югоембаргото, а сега на евросанкциите срещу Русия. Борисов е получил уверение, че ЕК ще направи всичко възможно, за да бъдат отблокирани 4,5 млрд. евро, които България може да усвои до края на 2015 г.

В интервю за "Стандарт" Кристалина Георгиева, заместник-председател на ЕК, посочва: Комисията ще разгледа нимателно последиците от спирането на "Южен поток" и ще потърси начин да ускори работата по по-доброто свързване на страните от засегнатия регион в европейската газопреносна мрежа, включително строителството у нас на интерконекторите с Гърция и  Румъния. Комисията подкрепя България за реализиране на целия  потенциал на инвестиции, произтичащи от членството на страната ни в ЕС, включително и проекти, които служат като буфер срещу потенциалните последици от спирането на "Южен поток", отбелязва Георгиева.

В Брюксел България получи по-висока подкрепа от Европейската комисия, отколкото успя да генерира собственото ни Народно събрание по отношение на проекта "Южен поток", коментира в "Труд" политологът Антоний Гълъбов. България е заинтересована от изграждането на "Южен поток". Защо обаче това не прозвуча в българското Народно събрание? Защото се оказа, че има сериозна скрита подкрепа или зависимости спрямо руски интереси, които пречат на България да артикулира ясно собствения си интерес. Това, което чухме от Юнкер, е стабилизиращ сигнал. Прекратяването на проекта "Южен поток" съвпадна по време с новината, че Брюксел ни размразява парите по програма "Регионално развитие", след като наскоро пусна средствата по "Околна среда". Дали има връзка между двете, не е ясно. Въпреки че ЕС е против "Южен поток", а парите по двете програми бяха спрени през лятото, когато обявихме, че ще строим газопровода. Но дори и да е съвпадение, едно е ясно - България ще получи поне1,2 млрд. лева в ръката, което е по-добре от "Южен поток" в  морето, коментира "24 часа".

 "Все по-южен поток", коментира "Дума". От самото начало беше ясно, че "Южен поток" не е просто тръба, не е само газ, а индекс на доверието. Изборът на Русия падна върху нейния вековен съюзник и роднина на Балканите - България. Уви, сега тя се нареди сред онези, на които не може да се има доверие. Решението за прехвърляне на газовия поток от традиционния партньор, какъвто бяхме до вчера, към традиционния съперник - Турция, е знаково. Завоят на тръбата е сигнал за дългосрочно определяне на нова посока от страна на Москва.

За България, както и за цяла Европа, това не вещае нищо добро - дори в краткосрочна перспектива, пише изданието. Вероятно до средата на месеца съдбата на "Южен поток" окончателно ще стане ясна. Възможно е Москва да обсъди с представители на Австрия, Сърбия и Унгария как може да бъдат компенсирани техните загуби от изпадането на България от газовото трасе. Още идната седмица се очаква началото на преговори между Москва и Анкара за бъдещето на евентуалния нов маршрут на юг за руския газ. При всички случаи поток ще има. Само че от южен той ще стане по-южен. Така и опитите да бъде замразен ще бъдат по-малко вероятни. А нашата  суверенна татковина ще става все по-независима от самата себе си.

"България е изпълнила критериите и трябва да влезе в Шенген", казва в интервю за "24 часа" Меглена Кунева, вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси. Тя определя като наша голяма цел в момента оценяването на усилията ни по Шенген отделно от механизама за сътрудничество. Фактите са, че сме технически  готови - това е потвърдено и от Европарламента, и от ЕК. Преминали сме успешно 7 оценъчни мисии, които казват, че освен задължителните стандарти българските служби прилагат и най-добрите практики в областта на граничната охрана, визите и информационните системи. Кунева лансира план "България" - подобно на плана "Юнкер" за инвестиции в Европа, в който да се направи пълен преглед на правната рамка за икономиката, с мерки за съдебната система и администрацията.

"Краткият сезон на битката с корупцията настъпи", коментира "Сега". Активност и рефлекс спрямо корупцията се забелязва. Но без емблематични арести по високите етажи нищо няма да стане. Ако ще да арестуват всички чиновници и кметове накуп. Защото открай време и във всички доклади от последните 6 години Брюксел винаги иска и настоява за едно - да се удари корупцията по върховете. А със сигурност досегашната "плячка" определено не е такава. Достатъчно е да се види съдбата на обвиненията и делата срещу половин дузина министри от времето на тройната коалиция, които едно по едно падат в съда. Може да се отбележи, че дори емблематичните и за Брюксел дела по САПАРД са зациклили и вече години наред не могат да приключат. Наблюдаваме ритуални действия, които се повтарят в държавицата преди всеки доклад на Брюксел. От ноември до Коледа нетърпимостта към корупцията се  възпалява. И после настъпва затишие. У нас няма открити начини, с които да се види откъде са несметните богатства на куп политици, депутати, висши чиновници.

"Катарзисът на Радан", коментира "Сега". Делата и думите на Радан Кънев, лидер на ДСБ, определено го отвеждат в челото на класацията на политиците, които изживяха "катарзис" след конструирането на настоящата власт. Някога Бойко Борисов не беше гарант за реформи, според Кънев. Вече е. Някога Цветан Цветанов олицетворяваше мафията. Бившият вицепремиер има присъда заради превишаване на правата при използване на СРС. Сега ще ги контролира, направлява и законодателства. Вече, по думите на Кънев, е „депутат, който си има права“. Някога политическите назначения не бяха допустими. Вече са. Все според Радан Кънев.  "Протестите няма да върнат ГЕРБ на власт. Няма шанс това да  стане", заяви той на 24 юни 2013 г. Днес не само че ГЕРБ управлява, но и Радан е с тях. Тежка е реформаторската корона, сега в обществен интерес е да се вгледаме от какво е направена.

 "Границата на компромиса стигна предела", казва в интервю за "Преса" лидерът на ДСБ Радан Кънев. По думите му цената на компромисите - и в отношенията в Реформаторския блок, но най-вече в отношенията в управлението, са големи стъпки напред за държавата. "Оттук нататък вече трябва да видим отговора на нашите искания за активно разследване на скандалите, свързане с КТБ, Закона за съдебната власт като първа голяма крачка на съдебната реформа, стратегията за реформи в здравеопазването. Ние инвестирахме много да създадем това мнозинство. Когато получим подкрепа за реформи, ще можем да кажем, че жертвите и  компромисите са си стрували", посочва Кънев.