Великобритания и ЕС – реформи или разрив?

Правителството на Великобритания ще подкрепи оставането на страната в Европейския съюз (ЕС), ако Лондон и Брюксел успеят да постигнат компромис по исканите от британския кабинет реформи. Това коментира посланикът на Великобритания в България Ема Хопкинс на дискусия, посветена на бъдещето на Великобритания в ЕС, организирана от посолството на страната в България.

Припомняме, че премиерът на Великобритания Дейвид Камерън настоява за четири ключови реформи на съюза – насърчаване на конкурентоспособността чрез премахване на бариерите пред търговията и предприемачеството и развитие на единния цифров пазар, въвеждане на стриктни правила за развитие на еврозоната, но при спазване интересите на държавите извън нея, националните правителства да получат възможност да спират решения на ниво ЕС, ако хората от съответната държава не са съгласни с тях, както и овладяване на мащабните миграционни потоци към страната чрез ограничаване достъпа до социални помощи за новодошлите.

Исканията на Лондон се обсъждат активно с ръководните органи на ЕС от края на миналата година. През миналата седмица председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск изпрати проектоспоразумението с Великобритания и на останалите държави членки на съюза. То ще бъде обсъдено на следващото заседание на Съвета, което ще се състои на 18 и 19 февруари.

Камерън още не е насрочил референдума за членството на Великобритания в ЕС, който обеща да проведе до 2017 г. по време на предизборната си кампания. Кабинетът на страната изчаква резултатите от преговорите с Брюксел, за да прецени каква позиция да заеме в кампанията преди референдума.

Както подчерта Хопкинс, ако се стигне до споразумение, правителството ще подкрепи оставането на Великобритания в съюза. Ако обаче не се стигне до конкретна договорка на реформи в общността, кабинетът на Острова ще пледира за излизане от блока.

В речта си по време на дискусията посланикът на Великобритания в България изтъкна, че страната й винаги е била и ще бъде европейска сила. Тя обаче изтъкна, че Великобритания е и един от най-гласовитите членове на ЕС, тъй като има практическа визия за блока.

Според нея в момента европейските граждани се чувстват най-малко сигурни след края на Студената война заради руската агресия, войната в Близкия изток, ситуацията в Либия и „другите провалени държави”, безработицата, икономическата стагнация, застаряващото население и други предизвикателства.

Според Ема Хопкинс въпросите за бъдещето на съюза се задават точно сега, въпреки кризите, с които блока се сблъсква, за да се гарантира неговото бъдеще. Тя подчерта, че ЕС е в опасност, както и че през миналата година над 90% от икономическия растеж в глобален мащаб е реализиран извън блока заради изоставащата продуктивност и другите икономически и фискални проблеми на страните.

Посланикът на Великобритания посочи, че икономическият растеж трябва да бъде във фокуса на европейските политики, а единният цифров пазар и единният пазар на услуги са стъпка към генериране на допълнителен растеж.

Според Великобритания въвеждането на реален единен пазар ще донесе 415 млрд. евро допълнителни приходи на европейската икономика и ще създаде стотици хиляди нови работни места. Същевременно обаче в момента 47% от европейските потребители пазаруват от онлайн бизнеси в собствените си страни, но само 15% използват услуги от други държави в ЕС. Само 7 на сто от малкия бизнес продава в други страни от ЕС, подчерта тя.

Данните на Еврокомисията показват, че ако регулациите на електронната търговия са еднакви в целия ЕС, повече от половината от фирмите биха започнали продажби  друга държава от общността и биха увеличили продажбите си. Същевременно потребителите ще бъдат насърчени да търсят възможно най-добрите условия при ползването на услуги и покупката на стоки.

Що се отнася до ограничаването достъпа до социалната система за имигрантите във Великобритания, Ема Хопкинс посочи, че страната й не желае да ограничава правото на свободно движение в съюза. Тя изтъкна, че публичният сектор Великобритания се задъхва заради приема на имигранти, тъй като социалната система е организирана така, че всеки може да се възползва от нея независимо от приноса. До 2027 г. се очаква населението на страната да надвиши 70 млн. души, а до 2050 г. страната ще е най-населената в ЕС, подчерта тя, като допълни, че предложенията за промени на Лондон целят облекчаване на натиска върху публичния сектор.

В заключение Хопкис каза, че ЕС е по-силен с Великобритания и Великобритания би била по-силна, ако остане в ЕС. Тя изрази увереност, че Брюксел ще успее да немери гъвкави решения, които са важни за бъдещето на европейския проект.

В отговор българският министър на външните работи Даниел Митов също коментира, че е необходимо да се намери приемлив компромис за всички страни. Той изтъкна ролята и подкрепата на Великобритания за демократизирането на България, за разширяването на ЕС и НАТО, за осъществяването на редица реформи в България, за хармонизирането на правото ни с това на ЕС и други.

Митов изтъкна, че развитието на единния цифров пазар е от ключово значение за развитието на европейската икономика. Той подчерта, че по много от въпросите София и Лондон имат много близки позиции, но допълни, че по някои от тях мненията са "нюансирани".

Според Митов заплахите пред съюза – събитията в Сирия, Либия и други събития извън ЕС, изискват задълбочаване на общите политики, а не дезинтеграция, и допълни, че е необходимо да се търси балансиран подход в решаването на проблемите, а реформите на вътрешния пазар да се правят съобразно интересите на държавите членки в общността.

Външният министър на България подчерта, че трябва да бъдат запазени принципите на четирите основни свободи в ЕС, особено правото на свободно движение. Той посочи, че България няма да подкрепи промени, които дискриминират гражданите на база на техния произход, и допълни, че злоупотребите със социалните системи са повсеместен проблем, който трябва да намери решение с общи усилия и при запазване на принципа на равното третиране.

Според него мерките, които иска Великобритания, може да се осъществят в рамките на съществуващите договори за ЕС. Той цитира и статистика, според която само 1% от детските надбавки, изплащани в ЕС, отиват в други държави членки, и коментира, че достъпът до социални помощи трябва да се прецизира. Митов изтъкна, че България не би приела режим, който облагодетелства граждани на трети страни пред граждани на държави от ЕС.

Митов коментира, че живеем в нова епоха, в която европейските общества и икономики са необратимо свързани. Според него постигането на повече сигурност и просперитет няма как да се гарантира чрез разрив на тази свързаност, а е необходимо намирането на колективно решение, от което да произтича запазване целостта на ЕС и на влиянието му на световната сцена.

Още икономически новини четете в Investor.bg