Потребителските спорове няма да се решават чрез арбитраж. Това решиха депутатите като единодушно приеха на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по предложение на омбудсмана Мая Манолова.
В началото на юни тя обясни идеите си за законови промени с редица жалби и сигнали от граждани с оплакване, че са осъдени от арбитражен съд за несъществуващи задължения, за отдавна погасени по давност дългове, без арбитражна клауза, неприсъствено и често, без изобщо да бъдат уведомени за арбитражното производство.
Според Манолава арбитражното производство е удобно средство за лесно осъждане на хората, без те да могат адекватно да се защитят. Към него най-често прибягват колекторски фирми, изкупили от монополно дружество задължения на граждани, които са отдавна погасени по давност, аргументира се тогава Манолова.
Идеята й беше одобрена от депутати от всички парламентарни групи, които ги внесоха като промени в закона.
В техните мотиви за поправки в закона е посочено, че само един от общо 45 арбитража за една година се е произнесъл по над 100 хил. дела. В същото време хората не познават арбитражната процедура и могат да се окажат осъдени без дори да са разбрали.
Мая Манолава взе думата по време на обсъждането на промените в закона и обвини, че арбитражът рекетира потребителите.
"Има една система на частни съдилища, които не съблюдават никакви правила и ограбват българските граждани", упрекна омбудсманът.
"За 20 лева дълг за интернет, се оказва, че потребителят накрая има да дава 1200 лева., посочи като пример тя.
"ЕРП- то Североизточна България ползва услугите на частен съд, праща там своите потребители и това го пише в договора с тях, така че ако искаш там да имаш ток, ти трябва да се съгласим да бъден съден от частен съд без всякакви правила", каза още Манолова.