"Разсекретената стенограма не разкрива какво се случи с КТБ, но показа симптоматични проблеми в поведението на най-високопоставените лица в държавата", коментира пред "Фокус" политологът проф. Александър Маринов.
Според него от документа ясно се вижда, че органите, които управляват държавата, не разполагат с необходимата информация, която би трябвало да имат по закон.
По думите му при подобно скриване или изкривяване на информацията, за което все някой носи отговорност, е много трудно да се разчита, че ще бъдат взети правилни решения.
Според Маринов дори да излезе и втората стенограма, за която се твърди, че има по-конкретни и интересни неща, проблемът е, че продължаваме официално да не знаем нищо за това как и защо е била фалирана КТБ, кой е поискал банкова ваканция.
А причината за това, по думите му, е, че по върха на българската държава има хора и групи, които са били пряко заинтересовани и са взели пряко участие в разрушаването на банката.
"Стенограмата за КТБ затвърждава мнението ни за това, че голяма част от нашия политически елит в кризисни ситуации действа неадекватно", смята и социологът Юрий Асланов.
Според него националната сигурност е била застрашена от неадекватните действия на представителите на институциите към онзи момент с ликвидирането на КТБ.
"Очевидно КСНС не е имал капацитет да реши този въпрос и кризата продължи да се развива и след това. В крайна сметка се стигна до ощетяване на държавата с около 4 млрд. лв.", посочи Асланов.