За първите девет месеца на тази година около 12 300 млади майки са се върнали на работа, преди детето да навърши годинка, като по този начин са се възползвали от възможността да получават освен заплата си и половината от полагаемото им се майчинство. Това каза във Варна зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, която участва в регионален форум, посветен на темата за майчинството и кариерата.
Русинова припомни, че майчинството у нас е най-продължително в ЕС - 58 седмици и половина. Тя уточни, че сега на дневен ред излиза темата как да бъдат стимулирани и подкрепени жените, които искат да се върнат по-рано на работа, особено като се има предвид липсата на кадри на пазара на труда.
В България разликата в заетостта на жените и мъжете не е повече от 3-4 процента във възрастовата група между 29 до 54 години, няма и сериозни разминавания в заплащането, както е в много европейски страни, допълни Русинова.
Подкрепа за младите майки, които искат да се върнат на работа, е и схемата "Родители в заетост", която се финансира с европейски средства, каза зам.-министърът. Тя припомни, че на помощ могат да разчитат родители, чиито деца не са приети в градина. Чрез тази схема им се осигурява детегледачка за 18 месеца, като това може да е близък роднина, стига да е регистриран на борсата.
Проектобюджет 2019 е най-социалният, който сме имали до сега, каза още Русинова, цитирана от БТА. Тя припомни, че ще бъдат отпуснати 150 милиона лева допълнително за майките с деца с увреждания, както и 40 милиона лева за енергийни помощи.
Най-важното е обаче, че предстоят реформи в социалната сфера, които ще позволят ресурсът да стига до хората по възможно най-ефективния начин, посочи Русинова. Според нея темата за децата с увреждания много се е политизирала. Русинова допълни, че с предстоящите промени в законодателството исканията на протестиращите майки ще бъдат изпълнени и изрази надежда, че протестите ще бъдат преустановени.
Зам.-министърът съобщи още, че в края на ноември предстои да бъде отворена изцяло нова схема по европейските финансови инструменти, която ще позволи за пръв път на общините да развиват медико-социална патронажна грижа, като си партнират със здравни заведения. Идеята е самотно живеещите възрастни и хора с увреждания в малките населени места да получават интегрирани услуги и да бъдат посещавани и от медицинска сестра или лекар.