Доган пред ДПС: България се нуждае от Програмен кабинет!

Форм̀ата за промяна на модела за управление на страната е програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България. Това заявява почетният председател на ДПС Ахмед Доган в словото си пред елита на ДПС на тържеството по случай настъпването на новата 2019 година.

Според него от предсрочни избори обаче няма нужда. Нещо повече, дори: "трябва да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия".

Политическата реалност в България

През последната година и половина релацията управляващи-опозиция, както и взаимоотношенията между основните институции в лицето на парламент-правителство-президент имат една обща черта: всички станаха „майстори на спорта” в печеленето на врагове - лични, партийни и институционални.

Ниското равнище на възприемане и разбиране на политическите реалности избива в пара-политически дебати, които постоянно се захранват от самопроизвеждащи се скандални ситуации.

Твърде далеч сме от нагласата, че Политиците трябва да продуцират събития, а не да вървят след тях. Когато Улицата започва да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е вече твърде късно.

Икономическата ситуация у нас

Един от най-тревожните факти в най-ново време е обстоятелството, че ние изобщо не се трогваме от перманентното ни изоставане от темповете на развитие на ЕС. Просто го приемаме за даденост, която може да се завещае на следващите поколения.

Далеч сме от разбирането, че нарастващата бедност е основна причина за увеличаването на престъпността и корупцията. Бедността води до опасно преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия елит на държавата.

Не ни е приятно дори да се позамислим, че от началото на прехода милион и половина български граждани са напуснали страната. И според различни социологически проучвания още един милион са в очакване да сторят същото. През последните десет години има драстичен спад на чуждестранните инвестиции с 85%. Шокиращ е фактът, че не само бедните търсят препитания в чужбина. И българските бизнесмени бягат от страната и инвестират в други страни. Защо?

Основна причина за това е изкривеният ангажимент на държавата към икономиката на страната. Държавата не може да си позволи лукса да бъде само наблюдател и "нощен пазач" на стопанския живот на страната. Погрешно поднесената неолиберална концепция за тотална дерегулация на новородената пазарна икономика я осакати. Сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката. Държавата се оттегли от стопанския живот на страната, но продължава да се вживява в ретроградната си роля на основен работодател и санкциониращ фактор на бизнеса.

Това състояние на "разкрачен стоеж" на държавата към българската икономика не е от вчера. Тази матрица ѝ се зададе с приватизацията на основните стопански активи и наложеният валутен надзор на страната.

Липсва ни утвърдено разбиране, че държавната администрация не създава блага и икономически растеж, а я прави икономиката, и най-вече българските работодатели.

Тъкмо затова полюсите на зависимост трябва да се променят драстично: бизнесът определя политиката, а не обратно. Защото държавата като главен инструмент на политиката е надстройка на икономическата база на обществото.

Държавата в икономиката

Основната роля на държавата е да създава законодателни и административни условия за привличане и правене на реални инвестиции, които увеличават брутния национален продукт. Данъците, акцизите и таксите са реалните приходи на държавния портфейл. Държавата не трябва да се прави на вездесъщ бизнесмен. Но държавата трябва да има пряк ангажимент като основен приоритет да насърчава инвестициите и да разширява пазарната ниша на българския бизнес, а не да превръща страната в периферен пазарен сегмент на чужди производители.

Крайната необходимост от повече държавност в икономиката не е протекционизъм. Правят го всички европейски страни с развити икономики. Това е основен приоритет на държавата в условията на пазарна икономика и демокрация. Още по-точно - в условията на изграждане и утвърждаване на реална пазарна икономика и на пазарна демокрация, плюс социална справедливост по евростандарти.

В този европейски и национален контекст стратегически приоритет на България е ускореното догонващо развитие спрямо средния стандарт на ЕС. Ние трябва да имаме три пъти по-бърз растеж спрямо средноевропейското нарастване на брутния продукт на глава от населението. Паднем ли под 6%, е индикация, че нещата не са подредени както трябва. И най-неприятното е, че с още едно поколение се обричаме да бъдем най-бедната страна в ЕС.

Програмен кабинет

Нито една партия няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този ресурс. Защото "обединението прави силата”!

Това обстоятелство ни определя и източника, и формата за промяна на модела за управление на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България. Изрично подчертавам, че промяната на „модела” не предполага смяна на „системата”, която е заложена в Конституцията на страната. Промяната на модела на управление по нов начин реорганизира властовата система на държавата, съобразно консенсусно възприетата стратегическа цел за ускорено развитие на България.

Политическият статус на парламентарния програмен кабинет няма нищо общо и със служебното правителство, защото в него се включват всички партии, които са влезли в Народното събрание с ясно дефинирани цели за десетина и повече години, и с отчитане на нововъзникващи ситуации и проблеми.

Парламентарните избори определят правото и тежестта на участие на политическите сили в състава на Програмния кабинет. Явно е, че има необходимост от засилване на институционалния, експертния и на гражданския контрол. Разбира се, на първо място е нужно изграждането на сравнително цялостен "работен” проект с динамични параметри за ускорено развитие на страната по приоритети и сектори.

Програмният парламентарен кабинет за ускорено догонващо развитие е сериозен тест за това - доколко сме узрели и готови да надмогнем нашето партийно-политическо его и да направим нещо съществено за стандарта на живот на хората. Да им покажем, че има светлина в тунела!

На евроизборите, на местните избори и на следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да представи проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществен дебат.

Към днешна дата обществото и държавата нямат нужда от предсрочни парламентарни избори. Нещо повече, дори: трябва да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия.

Мигрантската вълна в Европа

Мигрантската вълна към Европейския съюз, която "постави на критично изпитание базовите ценности на европейската културна и мисловна история: разумност, свобода, отговорност, толерантност, стабилност, сигурност, солидарност и социална отговорност."

"Мигрантите предизвикаха срив на мултикултурността и криза на толерантността. Стана ясно, че прагът на "търпимостта и толерантността” пада рязко, ако определено политическо събитие нарушава комфорта на "гостоприемника”. Последствията от тази ситуация са генериране на недоволство и негативизъм към различието и другостта. За да „бъде в час” с актуалното публично пространство Политиката се превърна в ситуативна игра за търсене временни баланси за потушаване на социалното недоволство и напрежение. Това е обща политическа реалност в ЕС."

ЕС търси изхода от тази ситуация в предпоставянето на гъвкавата разумност за правене на различни политики. Но "връщането” към политическия Разум, като фундамент на европейската модерност, означава необходимост от обща визия за света плюс продуциране на общоприемлив ред, включително и на световен ред. А готов ли е ЕС за подобен ангажимент към себе си и към света?

В този ред на мисли и Свободата копнее да бъде „разумна свобода”. В противен случай Улицата ѝ зове другото лице на неразумност, ситуативност и емоционалност… Защото Свободата знае от опит, че може да бъде и помитащ всички деструктивен субект на безредието…

Светът става все по-неопределен

От гледна точка на този актуализиран портал на възприятието през последните 5- 6 години се забелязва тенденция за смяна на визията и модела за развитие на света: от отворен свят и преобладаващо позитивен за мир, добросъседство, просперитет, качество на живот, права и свободи на човека, насърчаване на интеграционните процеси, към затворен свят, борба за надмощие, демонстрация на нови военни технологии, превъоръжаване, териториални претенции, превръщането на ембаргото в геополитически инструмент за натиск, криза на толерантността.

Светът става все по-неопределен и непредвидим с очевидно увеличаване на рисковите полета и санитарните зони в планетарен мащаб. И това се случва при занижени опции за конфликтност между обществото и държавата и между отделните съперничещи се държави.

Това е видима тенденция не само за нестабилност и несигурност, но и общо внушение за събуждане на духа на Злото в широкия и тесния смисъл на думата. А посветените знаят, че Злото има много по-дълбоки корени в човешката същност от Доброто…

Това състояние на глобалната социо-културна среда допълнително подсилва с агресивен негативизъм човешките взаимоотношения, въплътен в завистта, користта, алчността и омразата. Меркантилизмът е на път да погълне хуманизма. Набъбващият евроскептицизъм увеличава недоверието към основните европейски ценности, респективно и към всички политически партии. Поставя се под въпрос „обществения договор” между партии и избиратели, което рефлектира пагубно върху самата същност на представителната демокрация. Политическата субектност на основните институции и на системните партии се тресе, което създава предпоставки за превръщането на Улицата в основен играч в Политиката.

Това обстоятелство създава благоприятна почва за посявка и избуяване на популизмите и национализмите, които обезпокоително се ситуират в европейското политическо пространство.

От това най-общо проспектиране на обратите на политическото време без анализ ни става ясно, че България не прави изключение от него.