Една тема фокусира вниманието на здравния сектор през 2018 година – поредният опит за смяна на здравноосигурителния модел в България. Може би след здравната реформа от 2000 година, когато беше създадена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), това е единственият опит за реална смяна в модела в българското здравеопазване, който по всеобщо мнение не работи, не осигурява качествена услуга и адекватен достъп до лечение.
Заявката за ново финансово управление бе направена през есента от екипа на здравния министър Кирил Ананиев, който пое поста точно преди година с намерението да прекрати безвремието в здравния сектор и да затегне финансовата дисциплина.
Къде отиде здравната реформа?
Към края на календарната година предложените варианти за реформа са на етап обсъждане в работни групи, а идеята е още в началото на 2019 година да се стигне до консенсусно решение как да се смени системата, за да бъде по-ефективна, да контролира финансовите потоци, така че средствата да стигат и да доведе до по-качествено здравеопазване за българите.
Двата варианта за реформа
През септември здравният министър представи два варианта за реформа в здравното осигуряване. И двата въвеждат изцяло нов играч в системата – застрахователите. Първият предвижда демонополизация на Здравната каса и незабавна конкуренция със здравните застрахователи. Става дума за задължително здравно осигуряване с възможност за личен избор на осигурителен фонд измежду частните застрахователи. Въвежда се конкуренция между НЗОК и застрахователите. Здравната вноска остава 8% с възможност за допълнително доброволно застраховане. Здравните вноски на осигурените ще се прехвърлят към застрахователя, а не към НЗОК.
Представеният от министъра втори модел представлява преминаване от чисто солидарен към персонализиран здравноосигурителен модел. Въвеждат се три стълба: 8% задължителна здравна осигуровка, задължителна здравна застраховка под формата на премия от около 12 лева, доброволно здравно осигуряване. В този случай Касата ще подкрива лечението в болница до определен праг, като пациентът ще доплаща фиксирана сума.
Кирил Ананиев е категоричен, че въпреки тези допълнителни 12 лв., българинът ще плаща два пъти и половина по-малко, отколкото дава сега „под масата”. Ако се възприеме вариантът за допълнителна здравна застраховка, доплащането за здраве ще бъде значително по-малко от сега, многократно убеждаваше министърът. „Узаконява се определено доплащане, но то е значително по-малко от това, което българинът е плащал досега“, смята министърът. В момента 1,7 млрд. лева излизат от джоба на българите за доплащания в здравеопазването, припомни здравният министър и подчерта, че предлаганата промяна има за цел да намали именно това доплащане.
На този етап обаче са налице повече противоречия по представените два варианта от екипа на министър Ананиев и търсеното общо съгласие е мираж.
Още по темата четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.