Има ли риск в приемането на еврото, ще влезем ли в еврозоната през 2024 г.?

Премиерът Кирил Петков даде обширно интервю пред кореспондента на Bloomberg LP в София Слав Оков, в което обясни визията за управлението на страната, като една от темите е заявеното влизане на България в еврозоната през 2024 г. Ще спазим ли срока, какви са проблемите? Вижте отговорите на Петков пред Слав Оков.

Един от приоритетите на предишното правителство беше присъединяването към еврозоната през януари 2024 г. Ще спазите ли този срок? Нямам предвид изпълнението на техническите изисквания, а по-скоро наличието на политическа воля да се приеме еврото през 2024 г. Питам ви, защото финансовият министър заяви, че политическото решение в крайна сметка зависи от информационната кампания, която той планира.

Аз съм бизнес човек, произхождам от бизнес средите и напълно разбирам ползите от еврозоната. Знам, че  няма преводни такси, което е важно, ако бизнесът ви е експортен. Знам, че рисковата премия за страната ще се понижи. Така че - да, ние сме решени да спазим тази дата. Това, което трябва да се направи и за което ясно говори финансовият министър e, че това не може да стане изведнъж. Трябва да подготвим и създадем мащабна информационна кампания, така че да избегнем проблеми, подобни на тези, които днес виждаме с ваксините. При слаба комуникация и опит за принудително налагане винаги се появява риск от политически брожения, които не биха намерили почва при добра информираност. Така че, да, ние несъмнено сме ангажирани с датата 1 януари 2024 г. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем отрано. Това е част от нашия план – да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче. Какъв е подходящият период? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?

Да, това е част от плана приет по-рано тази година.

Да, това трябва да се комуникира подходящо и може би да се преработи и да се включат забележките на засегнатите, така че когато осъществяваме прехода, той да е възможно най-гладък. Част от икономическите ми разработки в Харвард бяха да се провери какъв ще е икономическият ефект върху повишаването на цените, когато се приеме еврото. Данните, с които работех, ясно показаха, че това не създава реална инфлация. Единствената разлика беше от 0,3% и тя идваше основно от закръглянето на цените. Разбираме икономическата основа, искам това да стане заради ползите и единственото нещо, което трябва  да направим е всички да разберат  неговата стойност.

Виждате ли някакъв риск в приемането на еврото, особено сега при инфлацията в еврозоната?

Инфлацията в еврозоната е нормален резултат от провежданите политики. Когато налице е цялото финансиране заради Ковид, всички тези нови планове за подпомагане на възстановяването и устойчивостта, когато увеличиш паричното предлагане без непременно да се увеличава реалният БВП, е нормално да се създаде инфлация. Това е обикновена икономика.

Това се случи във всички европейски държави, това се случи в България като при нас има един допълнителен фактор, който е напълно логичен - нашата социална политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Затова увеличихме най-ниските пенсии, което породи пряк ефект върху разходите.

Трябва внимателно да следим тези последици, но съм убеден, че няма системен проблем, който да създава риск за България. От много години валутният курс е фиксиран, няма прекомерно надвишаване или излишъци по търговския дефицит, които да не са овладени. Така че за нас преходът би трябвало да е сравнително лесен. Левът вече е фиксиран към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова премия и нулевите разходи при транзакциите.

Да поясним - вие запазвате фиксирания курс лев-евро на сегашното ниво от 1,955?

Точно така. Това е много важно за хората, за да гледат на тази промяна като на нещо, което не е много различно от сегашната ситуация. Но чисто икономически, ние отговаряме на всички критерии при такъв фиксиран курс. За малка, отворена икономика като тази на България, това означава, че именно това е нивото, на което влизаме в еврозоната.

Смятате ли, че са възможни други проблеми заради критериите от Маастрихт до 2024 г., предвид повишените държавни разходи, например?

Много бях доволен, когато финансовият министър съобщи, че дори и през тази година на Ковид, при огромните надвишени разходи по целия свят, ние все още успяваме да постигнем 3% дефицит. А това е добре. Това означава добре свършена работа въпреки обстоятелствата. Първите ни промени бяха в Агенцията по приходите. В момента никой не може да укрива данъци благодарение на политическите си връзки. Когато говорим за нулева корупция, това е свързано и с НАП. Успяхме да съберем значителни приходи, доста над очакванията, което  създаде…

… което създаде допълнителна възможност за разходване през декември.

Създаде допълнителна възможност за разходи през декември, но все пак спазихме критерия за 3% дефицит.

Трябва ли дефицитът да се свие през следващите години?

Не, не смятам. През следващата година трябва да се опитаме да имаме 3-4% дефицит, какъвто между другото, ще имат повечето страни в Европа. Според мен по-важното е как ще се харчи този дефицит. Ако той бъде инвестиран ефикасно във всички неща, които искаме да направим, ако се инвестира в нулевата толерантност към корупцията, то това е умна стратегия, която да се приложи в периода на възстановяване от Ковид, а също евентуално и през следващата зима, когато е възможно все още да има следващи вълни. Така че, към настоящия момент…

Но 4% вече е над критериите от Маастрихт…

Да, но през следващата година можем да си позволим дефицит до 4%, а следващата година определено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и целта на повечето европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа. Мисълта ми е, че при нарастваща инфлация, ако трябва да осъществявате големи инфраструктурни проекти, то би било умно това да стане възможно най-бързо. Същевременно, стига те да се изпълняват ефикасно и с механизъм за избягване на един не толкова прозрачен процес на търгове, това ще е една добра стъпка.