Кабинетът "Петков" отиде в историята, с какво ще го запомним?

Малко повече от 7 месеца кабинетът на Кирил Петков управлява страната. Въпреки опитът за стабилно управление, управляващата коалиция от 4 партии издържа само няколко месеца и така на 2 октомври отново ще отидем пред урните.

С какво ще запомним кабинета "Петков"? БТА изготви обзор на управлението му.

На 13 декември 2021 г. пред Народното събрание положи клетва 99-ото правителство на България с министър-председател Кирил Петков. Структурата и персоналният състав на кабинета бяха одобрени от парламента със 134 гласа „за“ и 104 „против“, а правителството проведе първото заседание още на следващия ден. До свалянето му с вот на недоверие, което се случва за първи път в новата история на България, правителството управляваше в условията на няколко кризи – продължаваща епидемия, нарастваща инфлация, военен конфликт в региона и други.

Коалиционно споразумение

Коалиционното правителство, сформирано след преговори между мандатоносителя от „Продължаваме Промяната“ (ПП) с три от седемте партии в Народното събрание, беше създадено на 10 декември 2021 г. Тогава политическите формации подписват Споразумение за съвместно управление на Република България за 2021-2025 г., а под документа подписите си полагат Кирил Петков и Асен Василев от ПП, Слави Трифонов от „Има такъв народ“, Корнелия Нинова от "БСП за България" и Христо Иванов от „Демократична България“.

"Против" съставянето на кабинета в Народното събрание гласуват ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“, които не са поканени да участват в преговорите.

Състав и структура на кабинета

В правителството има петима вицепремиери. Двама са от „Продължаваме Промяната“ и по един от останалите коалиционни партньори - БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Министерствата са общо 19. Структурата на Министерския съвет е 10:4:4:3, разпределена пропорционално според спечелените на изборите гласове. „Продължаваме Промяната" имат десет министри, БСП и „Има такъв народ“ - по четирима, а „Демократична България“ - трима.

Създадено е ново Министерство на електронното управление, а досегашното Министерство на икономиката е разделено на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. Двама министри от предходното служебно правителство на Стефан Янев запазват постовете си - Бойко Рашков - като министър на вътрешните работи, и Николай Денков - като министър на образованието и науката. Служебният премиер Стефан Янев пък е избран за министър на отбраната.

За министър на външните работи е избрана Теодора Генчовска, за министър на труда и социалната политика - Георги Гьоков, за министър на здравеопазването - Асена Сербезова, за министър на правосъдието - Надежда Йорданова, за министър на културата - Атанас Атанасов, за министър на земеделието - Иван Иванов, за министър на туризма - Христо Проданов, за министър на транспорта и съобщенията - Николай Събев, за министър на енергетиката - Александър Николов, за министър на иновациите и растежа - Даниел Лорер, за министър на електронното управление - Божидар Божанов, и за министър на спорта - Радостин Василев.

Обявени приоритети

Мотото на правителството, което обявява министър-председателят Кирил Петков след полагането на клетвата пред депутатите в парламента, е „Нулева толерантност към корупцията“.

Сред приоритетите на новото правителство, които той посочва, са контролът над финансите и еврофондовете, борбата с ковид кризата, както и мерките срещу инфлацията и покачващите се цени на енергоносителите. Реформата в съдебната власт, продължаването на конструктивното партньорство на България в ЕС и НАТО, както и добросъседство и напредък в отношенията на страната с Република Северна Македония също са набелязани като приоритети.

Делегации и посещения

Първото работно посещение в чужбина на министър-председателя Кирил Петков е в Брюксел, на 17 декември 2021 г. Там той има последователно срещи с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На тях са обсъдени въпроси, свързани с кризата в Украйна, добросъседските отношения, инвестициите в инфраструктура, областта на отбраната, Плана за възстановяване и развитие на България, както и въпросът за преговорите с Република Северна Македония (РСМ).

На 18 януари 2022 г. премиерът Кирил Петков и ръководената от него правителствена делегация е на еднодневно официално посещение в Скопие, Република Северна Македония. Поводът е 30-ата годишнина от признаването от България на независимостта на тогавашна Македония, станало на 15 януари 1992 година.

По покана на Петков, на 24 януари 2022 г. в София на официално двудневно посещение пристига министър-председателят на Република Северна Македония Димитър Ковачевски и членовете на правителството. На следващия ден е проведено съвместно заседание на двете правителства в резиденция „Бояна“, а в присъствието на Петков и Ковачевски са подписани три меморандума за сътрудничество между двете държави.

Първата конкретна стъпка в сътрудничеството, обявена на срещата в Скопие, е възобновената авиолиния София-Скопие, реализирана от българската авиокомпания "Гъливер". На 7 юли компанията обявява, че спира временно полетите.

На 28 април 2022 г.  министър-председателят Кирил Петков, начело на българска делегация, посещава Бородянка, Буча и Ирпин в Украйна, за да се запознае на място с последиците от военните действия в страната, започнали на 24 февруари. Той е деветият премиер, посетил страната след началото на военните действия. В Киев Кирил Петков има среща с президента на Украйна Володимир Зеленски, на която подписват обща декларация за европейската перспектива на Украйна.

Борба с корупцията

На 16 март 2022 г. на посещение в София пристига европейският главен прокурор Лаура Кьовеши. Двамата с премиера Кирил Петков обсъждат борбата с корупцията и съдебната реформа. На 17 март 2022 г., в деня, в който приключва посещението на европейския главен прокурор, са арестувани бившият министър-председател, председател на партия ГЕРБ, Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и бившият началник на пресслужбата на Борисов - Севделина Арнаудова. Обявената от МВР причина е образувано производство за изнудване, свързано Васил Божков. МВР обявява, че е „в ход мащабна операция във връзка със 120 случая на Европейската прокуратура в България“,  а в свое изявление, изпратено до медиите на 18 март 2022 г., премиерът Кирил Петков потвърждава, че по случая работи Европейската прокуратура. Тримата са разпитани пред прокурор и следовател и са освободени след 24 часа, без да им бъдат повдигани обвинения.

План за възстановяване и устойчивост

На 7 април 2022 г. по покана на министър-председателя Кирил Петков в София пристига председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да представи одобрения от Комисията План за възстановяване и устойчивост на България. Планът е връщан няколко пъти за преработване, като основните забележки са в областите на енергетиката и върховенството на правото. Той е задължително условие, за да може България да получи достъп до 6,3 млрд. евро (12,3 млрд. лева) по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Планът цели да подпомогне икономическото възстановяване на ЕС след пандемията от COVID-19. България е 23-ата държава в Европейския съюз, чийто план е одобрен от Европейската комисия.

Промени

На 28 февруари 2022 г. министър-председателят Кирил Петков в извънредно изявление от Министерския съвет обявява, че иска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев във връзка с негова публикация ден по-рано във Фейсбук, като посочва, че „никой министър няма право на собствена външна политика, особено по Фейсбук“. В публикацията си Янев отхвърля твърденията, че е проводник на нечии външни интереси и декларира, че отправна точка за всяко негово решение и действие е бил само и единствено българският национален интерес. Поводът е позицията, която той заема след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година.

На 1 март 2022 г. след близо четири часа дебати на извънредно заседание парламентът освобождава Стефан Янев и избира за негов наследник Драгомир Заков със 184 гласа „за“,  33 „въздържал се“ и без нито един против.

От ДПС се въздържат при гласуването, а „Възраждане“ не участва в него.

Газова криза

На 31 март 2022 г. президентът на Русия Владимир Путин подписва декрет, съгласно който чуждестранните купувачи на руски газ трябва от 1 април 2022 г. да го заплащат в рубли. Ако не го направят, договорите им ще бъдат прекратени.

На 1 април 2022 г. от руската компания „Газпром експорт“ постъпва официално искане доставяният природен газ в България да бъде плащан в рубли. Министърът на енергетиката Александър Николов съобщава, че България ще се придържа към позицията на ЕС за спазване на договорите между партньорите, където е разписан начинът на плащане и той не включва плащане в рубли. На 27 април 2022 г. руската компания спира доставките за България.

На 3 май 2022 г. Кирил Петков участва в церемонията за началото на строителството на нов терминал за втечнен газ в Александруполис, Гърция, който ще бъде свързан с газопреносната мрежа на Гърция, а по съществуващите трасета може да достига до България, Сърбия, Република Северна Македония и други страни. В рамките на визитата Кирил Петков инспектира и изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България в района на Комотини.

На 9 и 10 май 2022 г. министър-председателят Кирил Петков е на работно посещение в САЩ по покана на председателя на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген за участие в Лидерска среща на най-високо ниво. Посещението в САЩ е и част от плана на правителството за координирано решаване на проблемите с газа и инфлацията чрез по-тясно взаимодействие с международните ни партньори. След срещата си с вицепрезидента на САЩ Камала Харис Кирил Петков съобщава, че са договорени доставки на втечнен газ за България.

На 8 юли министър-председателят Кирил Петков, вече в оставка, и гръцкият му колега Кириакос Мицотакис участват в церемония по приключването на строителството на Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). Все още има административни процедури, които трябва да бъдат приключени, за да бъде пуснат интерконекторът в търговска експлоатация.

По време на последното правителствено заседание, провело се на 28 юли, премиерът в оставка Кирил Петков обявява, че Министерството на енергетиката ще направи предложение за сключване на договор за доставка на седем карго кораба с втечнен природен газ, които да подобрят енергийната сигурност на страната. Първата карго доставка на втечнен природен газ може да дойде през октомври на гръцкия терминала в Ревитуса, за което вече има и резервиран капацитет.

За сделката министър Александър Николов допълни, че цената на втечнения газ е обвързана с индекса в САЩ, който е значително по-стабилен от европейския индекс, а цената за първите три доставки се очаква да бъде с около 30 долара под европейската.

Отзовани руски дипломати

На 28 юни премиерът в оставка Кирил Петков съобщи пред журналисти в парламента, че България ще отзове 70 руски дипломати от посолството на Руската федерация в София, тъй като, по думите му, има информация, че са извършвали дейност против интересите на България. Това предизвика вълна от коментари, включително и реакция от страна на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова, която с дипломатическа нота настоя България да отмени решението си и спомена за възможност за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни.

Вот на недоверие

Правителството стана първото в съвременната история на България, свалено с вот на недоверие в  Народното събрание.

Вотът на недоверие към кабинета на тема икономическа и финансова политика, внесен от ГЕРБ-СДС, беше одобрен в пленарната зала с гласовете на депутатите от ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Преди него от „Има такъв народ“, една от четирите партии в управляващата коалиция, обявиха напускането си и изтеглиха своите министри от управлението.