Асен Василев: Бюджетът ще осигури предвидимост за бизнеса и гражданите

Снимка: Димитър Кьосемарлиев

4 / 9

Предлагаме проект на бюджет с дефицит на начислена основа от 3%, както беше прието в правителствената програма. Дефицитът на касова основа ще бъде 2,5%, разликата се дължи на това, че е предвидено да получим второ плащане по Плана за възстановяване, което се отразява на по-малкия дефицит на касова основа. Това заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, предаде репортер на БГНЕС.

Министър Василев представи в МФ проекта за бюджет и параметрите, при които той е разчетен. Той посочи, че е запазена макрорамката на служебния кабинет с цел той сравнително бързо да влезе в парламента и да имаме бюджет в края на юли.

"Макрорамката предвижда растеж на БВП от 1,8%. За 2024 и 2025 г. растежът се увеличава малко над 3%, както имахме и миналата година. Средногодишната инфлация за тази година е разчетена на почти 9% - 8,7% и се очаква през 2024 и 2025 г. да спадне до между 3-4%.", каза Василев.

Той отбеляза, че в бюджета е запазена текущата рамка на данъчните ставки.

"Единствено намалената данъчна ставка за природен газ се вдига обратно на 20%, защото видяхме, че цените на горивата и газа спаднаха, след като се успокоиха международните пазари. Всички останали данъчни ставки са запазени на нивата, както бяха приети в актуализацията миналата година. Дали ще останат такива и занапред след края на ковид кризата ще се решават с бюджет 2024 г.", заяви министър Василев.

Василев уточни, че са запазени средствата по всички социални програми и някои от тях са увеличени.

"111 млн. лв. повече във връзка с линията за бедност, 50 млн. лв. в повече по закона за социалното подпомагане, 31 млн. лв. повече във връзка с разширяване на обхвата за еднократна помощ при започване на училище", уточни той и добави, че са запазили и увеличение на учителите.

"В политиката на отбраната са заложени 1,88% тази година, а за догодина и по-догодина 2%", добави той и посочи, че има леко увеличение.

Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания.

Финансовото министерство е коригирало варианта на служебното правителство на Гълъб Донев, така че бюджетният дефицит да е 3%. Разходите са орязани с 3 млрд. и 600 милиона лева - предимно за издръжка и за капиталови разходи, по незапочнати проекти.

Предвидени са с 4,7 млрд. лв. повече приходи.

Бюджетът предвижда растеж на БВП от 1,8% и достигане на размер от 184,5 млрд. лв.

През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2 %, обясни Василев.

Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 %, а средногодишната да бъде 8,7 %, което да се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, при които се очаква да имат лек спад в края на годината. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2 %, а средногодишната – 3,8 %. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8 %. Цените на енергийните стоки ще имат спад до края на прогнозния хоризонт, допълни Василев.

"Не е нормално държавата да приема Бюджет в средата на годината, това от една страна прави Бюджета по-лесен за приемане, но от друга страна създава непредвидимост за бизнеса и гражданите”, подчерта Василев. Според него този Бюджет е направен така, че да се осигури именно предвидимост за бизнеса и гражданите.

“След прецизиране на капиталовите разходи те продължават да бъдат на рекордни нива - 8 млрд. лв. Това е оптимистичен поглед към капиталовата програма. Няма нефинансирана инвестиция или проект, които да са отпаднали”, обясни финансовият министър.

“Приходната част е значително завишена. Това се дължи на по-точна оценка на това какви ще бъдат приходите и връщане на част от събираемостта, така че тя да се случи в рамките на годината. Запазвайки намалените ставки в някой сектори ще видите, че в заключителните разпоредби има значително затягане на контрола”, каза той.

"Дългосрочните политики, свързани например с МРЗ да стане 50% от средната, са заложени и обезпечени в 3-годишната прогноза. Трите процента дефицит не са самоцел. Може да се води отговорна политика, може да се води и социална политика без това да нарушава балансите на финансите на страната", категоричен е Василев.

"Линията за бедност за тази година беше определена на 504 лв.", каза той и уточни, че минималната пенсия за тази  година ще бъде около 512-513 лв.

"Разходите за издръжка са намалени. На лидерската среща Бюджет не е обсъждан. Тя беше по-скоро за работата на парламента, а не на правителството”, обясни финансовият министър.

В Бюджета са разчетени средствата от ЕС, но само за получаването на средства от второто плащане по ПВУ, а за трето и четвърто плащане имаме изоставане и средства в Бюджета не са разчетени. В здравеопазването са разчетени достатъчно средства за болнична помощ, така че да се достигнат минималните работни заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар, допълни министърът. "Дивидентът от всички дружества не само от БЕХ е разчетен така, както беше заложен от служебния кабинет, но се събира на 100%", добави той.