Депутатите силно ограничиха правомощията на президента при назначаването на служебно правителство, когато новосформиран парламент не успее да излъчи редовно правителство.
Държавният глава вече няма да може сам да решава кой да е служебният премиер.
Той ще е длъжен да го назначи след консултации с парламентарните групи. Освен това за служебен премиер ще се избира между председателя на НС, управител или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
"Ограничаването на кръга на лицата, които мога да станат служебен премиер, ограничава възможността да бъде хванат някой от улицата. Това е достатъчно широк кръг от лица", коментира Христо Иванов от ПП-ДБ.Според промените в Конституцията при невъзможност да бъде излъчен редовен кабинет парламентът няма да бъде разпускан.
Другата много важна промяна е, че правомощията на служебното правителство могат да бъдат налагани допълнително със закон.
Задачата на служебното правителство е само да организира честни и свободни избори.
Депутатите решиха още, че министрите могат да имат двойно гражданство.