Няма форма или времеви момент, в който да сме задавали въпроса "Има ли друга алтернатива за България, освен европейската", включително по времето на най-острите реакции, свързани с АЕЦ "Козлодуй", и няма такъв момент, когато този въпрос да не е получавал категоричен отговор, допълни Димитрова.
Подкрепата за европейското членство на България започна от 80 на сто и до днес, независимо от все по-обилните медийни информации за плюсовете и минусите от присъединяването, остава около 70 процента, каза още тя. Същевременно една четвърт от българите виждат себе си като печеливши от членството ни в ЕС, допълни Димитрова.
Най-големите надежди на хората са свързани със свободата на предвижването, ускореното икономическо развитие и ръст на жизнения стандарт, прилагането на правила, ред и законност, характерни за развитите западноевропейски страни, отбеляза Боряна Димитрова.
Страховете, най-вече в ниско статусните групи - възрастните хора, хората с ниско образование и квалификация, хората в малките населени места, се концентрират около нарастването на цените, поскъпването на живота, неконкурентноспособност на български производства и евентуален фалит на местни фирми, каза Димитрова.
Отношението на българина във временните му нагласи към Европа следва същите етапи, през който минава всеки обект на желанията, посочи социологът.
"Колкото по-далечен е един обект на желанията, толкова е по-прекрасен и привлекателен. Колкото по-видим става, толкова повече изплуват неговите грапавини, скрити страни, изисквания и капризи", поясни Димитрова.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.