Парламентът прие на второ четене Закона за екстрадицията

Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел наказателно преследване срещу български гражданин предаването му се извършва, при условие, че след като е изслушано в издаващата заповедта държава-членка, ще бъде върнато в България за изтърпяване на наложеното му наказание. Това ще важи и за лице, постоянно пребиваващо в България. Днес депутатите приеха на второ четене законопроектът за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

С оглед бъдещото членство на България в ЕС в отделна част е уредено предаването на лица между държавите от съюза въз основа на Европейска заповед за арест, като тази част от закона ще бъде прилагана след приемането на България в ЕС.

Ако лицето не е било известено за наказателното преследване срещу него и не е участвало в делото, Европейската заповед за арест ще се изпълнява, само ако издаващата държава-членка даде достатъчно гаранции, че лицето може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в издаващата заповедта държава с негово участие, записаха депутатите.

Законопроектът предвижда Европейската заповед за арест да се изпълнява при условие, че законодателството на издаващата заповедта държава-членка предвижда възможност за преразглеждане на наложеното наказание по искане на лицето, за служебно преразглеждане на наказанието не по-късно от 20 години, или за помилване.

Окръжният съд отказва изпълнение на Европейската заповед за арест, когато престъплението, за което е издадена заповедта, е амнистирано в България и попада под нейната наказателна юрисдикция или исканото лице е малолетно, приеха народните представители. Законопроектът предвижда отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест и когато Окръжният съд е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото перстъпление, за което е издадена заповедта.

Като определя характера, съдържанието и формата на Европейската заповед за арест, кои органи могат да я издават и в кои случаи се издава, законопроектът регламентира и процедурите, свързани с нейното изпращане, предаване, изпълнение и последиците от предаване на исканото лице.

Законопроектът предвижда екстрадирането на лица да се извършва не само по искане на друга държава, но и по искане на международен съд, чиято юрисдикция е призната от България.

Регламентирани са въпросите на двойната наказуемост, условия за допустимост и условия за отказ на екстрадиция. Определени са компетентните български органи и процедурите за приемане и изпращане на молби за екстрадиция, приложимостта на националното законодателство при решаване на екстрадициите, сроковете за временно задържане на лицата, процедурите и сроковете за изпълнение на приемането и предаването на лицата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.