СРС и анонимен свидетел – достатъчни за осъдителна присъда

Обвиняемите за извършване на тежки престъпления ще могат да бъдат осъждани въз основа само на данни от Специални разузнавателни средства /СРС/ и показания на анонимен свидетел.

Това решиха депутатите, като приеха окончателно спорния текст от Наказателно-процесуалния кодекс“.

Предложението бе прието с гласовете на 84 народни представители. 52-ма гласуваха "против", а двама – "въздържал се".

Депутатите от "Коалиция за България" и ДПС напуснаха пленарната зала при гласуването на текста.

Според Мая Манолова от Левицата с промяната България се превръща в полицейска държава.

"Ако приеме този текст, 41-то Народно събрание ще се превърне в 41-во РПУ", предупреди Манолова.

Тя прогнозира, че решениято ще отвори вратата за отмяна на присъди и налагане на санкции на България в Страсбург, тъй като Европейският съд по правата на човека има становище, че присъдата не може да се основава само върху анонимни доказателства.

Янаки Стоилов от "Коалиция за България" също заяви, че една присъда не може да се основава на комбинацията от две тайни доказателства.

„В случая става дума за процес на тъмно – безпрецедентен факт в цялата история на страната“, допълни той и прогнозира, че така в процеса могат да се използват "съчинени" доказателства.

Съпредседателят на "Синята коалиция" Иван Костов  подкрепи идеята, с аргумента, че  ситуацията в България  е безпрецедентна по отношение на мафията и организираната престъпност.

"Може би след време ще станем съвсем европейска страна и тогава законът може да се преосмисли, сега съм на мнение че трябва да се даде това оръжие на прокуратурата", каза Костов.

С гласуването на промените в НПК депутатите приеха окончателно и друг спорен текст – въвеждането на фигурата на резервния защитник.

Така прокурорът и съдията по делото ще могат да назначават резервен защитник, който ще "замества" упълномощения адвокат, когато той е редовно призован, но не се явява по неуважителни причини.

Предложението бе прието с 85 гласа "за", 40 "против" и 10 гласа "въздържал се".

Според текста, освен в случаите, когато обвиняемият е непълнолетен, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитника на наказателното производство в разумен срок.

Основният аргумент в полза на въвеждането на фигурата на резервния защитник бе, че така ще се спре бавенето на съдебния процес заради отлагане на делата.

"Това се въвежда, за да няма злоупотреба с право нито от страна на защитника, нито от страна на подсъдимия", защити промяната министърът на правосъдието Маргарита Попова.

От опозицията възразиха против текста и заявиха, че той нарушава гражданските права на разследваните.

Депутатът от ДПС Христо Бисеров определи резервния защитник като "адвокат провокатор на прокуратурата". Според него въвеждането на фигурата му ще натовари финансово държавата.

Според Мая Манолова от Коалиция за България не е направен анализ на причините за отлагане на делата - в 90% от случаите причина за това били административни неуредици.

По думите й бързината не бива да е самоцел в наказателния процес, който трябва да бъде справедлив.

"Този текст е широко отворена врата за делата срещу държавата в Страсбург, защото позволява резервният защитник да извършва действия пряко волята на подзащитния си, като предявяване на доказателства и обжалване", смята Явор Нотев от Атака. По думите му в тази си част текстът е незаконосъобразен.

Народното събрание гласува и увеличение от 100 на 300 лева на санкциите за свидетел, който не се яви за даване на показания.

Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.

До 1000 лв. ще бъде глобата за свидетел, който откаже да даде показания, извън случаите, когато той или близките му не са длъжни да дават свидетелстват, ако това ще ги уличи в извършване на престъпление. Досега санкцията бе до 500 лева.

С промените в НПК, които депутатите приеха, бе уреден и статутът на служителя под прикритие.

Служител под прикритие не може да бъде разпитван като свидетел, ако заради показанията му може да бъде застрашен животът и здравето му, както и на неговите близки, или ако това е пречка за да изпълнява функциите си.

Данните за самоличността на служителя под прикритие могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до ръководителя на службата, която го е назначила.

Разкриването на самоличността му ще става само ако от това няма да възникне опасност за него или близките му.

При разпит на служител под прикритие в съда ще се променя гласът му, а при видео-конферентна връзка - и образът му. Преди разпита ръководителят на разследващата структурата ще свидетелства, че разпитваното лице е същото, на което е даден идентификационен номер.

В НПК е предвидена и промяна на Наказателния кодекс, според която не е обществено опасно деяние, извършеното от лице, действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон.