За да не стигнем смъртност от 4%: Трябва да действаме сега!

Коронавирусът се разпространява изключително бързо, а това, което знаем за него, е прекалено малко. COVID-19  вече е тук, а това, което се случва в цяла Европа показва, че болниците не могат да се справят с толкова много хора. Някои от тях умират. Всъщност, понякога лекарите трябва да решат кой ще умре. Медиците ще се преуморят и вероятно няма да лекуват близките ни достатъчно добре.

Единственият начин да предотвратим всичко това е властите в страната ни да вземат мерки сега. Някои могат да си мислят, че те са прекалени, може би ще се смеят, но след няколко седмици, когато вероятно целият свят ще е под карантина, животите, кото тези ранни решения са спасили, ще са много.

Колко случаи ще има в държавата ни?

Случаите в Китай нарасваха експоненциално докато заразата се разпространяваше само в страната. Но след това излезе от нея и доведе до сериозен брой болни в Южна Корея, Италия и Иран. В останалите държави в Европа болните също се увеличават. Засега са около 1000, но ако тази скорост на разпространение остане такава, до седмица те могат да бъдат между 10 и 14 хиляди.

За да осъзнаят другите държави как да действат, те трябва да вземат пример от онези, които вече са имали опит с това - Китай, Италия и държавите, преборили SARS.

Първоначално властите в Китай не могат да разберат кой е болен преди този човек да отиде на лекар. Случаите буквално избухват. Това, което властите в първите дни знаят е, че има 100 нови случая. Реално те са близо 1500. След това отбелязват 400 нови случая, но истината е, че са 2500. Няколко дни по-късно Ухан, както и 14 други градове в провинцията Хубей са поставени под карантина. Ден след това броят на заразените стига своя максимум.

В продължение на още 12 дни изглежда така, все едно случаите продължават да нарастват експоненциално. Болестта все още избухва неконтрулируемо. Но исината е, че това не са нови случаи, това са реални случаи, които вече по-силната система е способна да разпознае по-бързо. Останалите региони реагират светкавично. Във всички тях заразата може да се разпространи също експотенциално, но взетите още през януари мерки успяват да ограничат заразата.

През това време Италия, Южна Корея и Иран имат цял месец да се поучат от този урок, но го пренебрегват.

В Южна Корея случаите започнаха да се множат светкавично, също като в Китай, но в Япония, Тайван, Хонконг, Тайланд и Сингапур това не се случи. Всички тези държави имат опит със SARS и са се поучили от него. Въпреки, че регистрират случаи, те приемат заразата толкова сериозно и знаят колко смъртоностна може да бъде тя, за това взимат нужните ограничителни мерки. Болните не са малко, но заразата не се множи бързо.

И все пак Южна Корея успява да удържи първите си 30 случая. Пациент 31 обаче се оказва масов разпространител, който заразява стотици, дори хиляди хора. Тъй като вирусът се предава без симптоми, епидемията пламва, преди правителството да разбере, че има проблем. И все пак те полагат нужните усилия - Италия и Иран вече задминаха броя на заразените.

Но какво се случва в САЩ?

Вашингтон се превръща в американския Ухан. Първоначално там са отбелязани 3 случая и една смърт. Но реално болните са много повече. Ако изчислим времето, което отнема на един човек да се разболее, да прояви симптоми, да се влоши и да умре (около 17 дни), става ясно, че пациентът, който умира в САЩ на 29 февруари се е заразил около 12 феврурари. Това означава, че около тази дата, вече е имало близо 100 случая на заразени във Вашингон. Още сложни сметки показват, че една смърт днес означава 800 нови случая утре. Във Вашингтон загиналите са 22-ма, което значи, че болните са приблизително 16 хиляди. Толкова, колкото са случаите в Иран и Италия взети заедно.

Франция твърди, че има 1400 заразени и 30 смъртни случая. Ако използваме този метод, означава, че болните там са между 24 хил. и 140 хил. А само в Мадрид, където са отбелязани 600 болни и 17 смъртни случая, числата може да са между 10 хил и 60 хил. При тези нива Ухан вече бе под карантина.

Какво ще се случи, когато всички тези случаи станат истински?

На първо място ще разберем какъв е истинският процент на смъртност. Засега той варира от 0,5% в едни държави до 4,4% в други. СЗО пък твърди, че е 3,4%. Но в Китай процентът е между 3,6% и 6,21% , а ако приложим това в бъдещето, се оказва, че процентът е между 3,% и 4% - много по-голям от този на грипа. Но наблюдавайки начина, по който се справят различните държави, може да прогнозираме две неща:

Тези, които са подготвени, като Южна Корея и Китай, като изключим провинцията Хубей, ще имат процент на смъртност между 0,5% и 0,9%. Държавите, които не са подготвени, ще стигнат нива от 3% до 5%.

Държавите, които взимат бързи мерки, могат да намалят броят на болните близо десет пъти. Ето защо държавите трябва да са подготвени:

20% от случаите имат нужда от хоспитализация, 5% имат нужда от интензивна грижа. 1% имат нужда от вентилатори или ECMO. Последните две машини не са много в болниците и не могат да бъдат купени лесно. Например преди няколко години САЩ имаше едва 250 ECMO машини. Така, ако заразените са 100 хил., 20 хил. от тях ще имат нужда от хоспитализация, 5 хил. ще имат нужда от ICU, а животът на 1000 ще трябва да бъде спасен с машини, от които никоя държава в света няма достатъчно. Тук дори не е включена нуждата от маски, тъй като дори държава като САЩ има запаси, за да покрие нуждите на едва 1% от населението си.

Държави като Япония, Китай, Хонконг и Сингапур бяха подготвени и дадоха на пациентите си нужните грижи. Останалите Западни държави обаче вървят в посоката на Хубей и Италия.

Болниците и на двете места бяха препълнени, а болни хора бяха връщани у дома, чакаха по коридорите. Дори двете допълнителни болници в Ухан не помогнаха. Медицинските работници работят извънредни часове - те не могат да напуснат районите със зараза и в последствие също се заразяват. Вече няма смени - всеки може да бъде повикан на работа по всяко време.

Всичко това води до процент на смъртност не 0,5, а 4%. Ако държавата не вземе превантивни мерки сега, това ни чака и нас - 4%.

Какво можем да направим самите ние?

Сега това е пандемия и никой не е защитен. Тайван, държава, която е близо до Китай, има едва 50 случая, но как? Много е просто - на първо място, социално дистанциране - в Ухан, след като хората спряха да си общуват, вирусът спря да се предава. Това е урок, научен още през 1918 година.

Хората трябва да си стоят вкъщи възможно най-дълго, а на закрити места - възможно най-далеч едни от други. Това трябва да продължи възможно най-дълго.

Италия разбра това и бързо постави под карантина Ломбардия, но когато осъзна, че е прекалено късно, а щетата - непоправима, блокира цялата държава. Надяваме се, че до дни тази мярка ще започне да дава резултати. Но това зависи най-вече от отговорноста на хората.

Това, което правителството може да направи, е да се увери, че всички случаи на зараза са открити. Именно това правят Сингапур, Япония, Тайван и Хонконг. Медиците трябва да имат силна защита, а онези, които са контактували с болни, трябва да бъдат изолирани или поставени под карантина. Това беше и подходът, който Китай предприе.

След това идва и по-тежката мярка - затваряне на магазини, спиране на транспорт, ваканции за учениците. Ала ако сме се справили добре с първите няколко мерки, то по-малко време ще сме напълно социално изолирани от света, а до тук може и да не се стигне. Ухан трябваше да предприеме тези крайни действия, а Италия бе принудена да приеме същата съдба.

С хиляди случаи, това трябва да направят още САЩ, Франция, Испания, Швейцария и Германия. Но те не взимат мерки.

На места хората си работят от домовете, спортните събития са отменени, масовите събирания - забранени. Тези мерки ще ограничат вируса. Но няма да помогнат напълно - ето какво трябва да направим:

Хората със симптоми трябва да си стоят вкъщи.

Училищата, фитнесите, музеите, театрите, социалните центрове и други трябва да бъдат затворени.

Всички ресоранти да работят от 6 сутринта до 6 следобед и да поддържат разстояние между клиентите.

Баровете и пъбовете трябва да затворят.

Трябва да спазваме дистанция помежду си.

Ограничаване на свижданията.

Работните срещи трябва да се отложат, хората трябва да работят от домовете си.

Кога трябва да действаме?

Цената на отлагането е висока, така че отговорът на този въпрос е прост - действията трябва да се предприемат сега, преди да е станало прекалено късно.