Не можем да сравняваме Испанския грип с новия COVID-19 - първият е убил близо 50 милиона души по целия свят и е нападал онези, между 20 и 30 години, които са имали силна имунна система. Но начинът, по който държавата се е справя с инфлуенцата е доста подобен на този, който прилагаме сега, когато се опитваме да преборим COVID-19.
За да създаде план за действие, Public Health England проучва пандемията от Испански грип и достига до важно заключение - втората вълна на инфлуенцата през есента на 1918 година е била много по-смъртоностна от първата.
И тъй като светът е във война, когато повечето държави отбелязват първите си жертви, правителствата решават, че е по-важно да обърнат внимание на военните действия, отколкото на предотвратяването на разпространиението на инфлуенцата. Така болестта пламва като пожар във военни лагери, претъпкани фабрики, в автобуси и влакове.
През юли 1918 година правителството на Великобритания решава да не сподели с обществото съветите на специалистите, които са подобни на тези, които чуваме и днес почти всеки ден - останете си вкъщи, ако сте болни и избягвайте големи събирания. Ако тези правила бяха спазвани на Острова, много животи щяха да бъдат спасени.
Но британците, дори и днес, следват прочутата си фраза Keep calm and carry on (Запази спокойствие и продължи напред). Правителството решава, че е по-важно обществото да е спокойно и да продължи с военните си задачи, пред това всички да изпаднат в паника заради Испанския грип.
През 1918 година няма нито лекарства, които да лекуват инфлуенцата, нито антибиотици, които да помогнат на по-тежките случаи, които развиват пневмония. Болниците бързо са препълнени.
Официална блокада, каквато видяхме сега в Италия, така и не е наложена. Но театрите, кината, големите зали за танци и църквите са затворени с месеци. Пъбовете, които и без това страдали заради ограниченията, наложени от войната, останали отворени. По-големите футболни първенства били отменени. Не заради новата болест, а заради войната. По-малките първенства обаче продължили да се играят. Никой не обръща внимание на големите групи от хора, които се събирали по трибуните.
Както и днес, така и през 1918 година, улиците са пръскани с дезинфектант, а някои хора носели предпазни маски, докато продължавали с всекидневния си живот.
Съобщенията, които идвали от правителството, били объркани. И точно както сега - теории на конспирацията и фалшиви новини се разпространявали навсякъде. В някои фабрики пушенето било позволено, тъй като хората искрено вярвали, че цигарите ще помогнат да не се заразиш с инфлуенцата. Други били убедени, че ако ядеш какао три пъти на ден, няма да се разболееш.
Кампании за това, че Испанския грип се разпространява чрез кихане или кашляне също се разпространявали навсякъде. През ноември 1918 година News of the World съветва хората да мият вътрешността на носа си със сапун всяка сутрин и вечер, да се насилват да кихнат всяка сутрин и вечер, а след това да си поемат дълбок дъх.
Нямало държава, която да не е достигната от Испанския грип. Реакцията на всички колкото си приличала, толкова се и различавала - в САЩ някои щати наложили карантина на своите граждани, но резултатите били спорни, а другите направили носенето на маски задължително. Най-добре бил подготвен Ню Йорк, в който вече 20 години имало кампания за борба с туберколозата. Там се отбелязва най-ниския процент на смъртност.
И тогава, както и сега, чистият въздух е определян като съюзник в борбата срещу вируса. За това много събития, дори съдебни заседания, се провеждат на открито. Но е трудно да се предотвратят масови събирания на хора в Америка, най-вече в църквите.
В някои държави училищата са затворени, в други - не. Налага се забрана за плюене по улицата, а обществото е насърчавано да използва еднократни носни кърпи. Много хора се противопоставят срещу носенето на маски, а причините са много - от това, че са неудобни, до това, че влияят зле на бизнеса.
А през 1918 година маските N95, които медиците използват сега, още не са измислени. Маските, които обществото използвало по онова време, били направени от марля.