IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Ще бъде ли 2021-а по-добра от 2020 г. или новата година вече е трагедия?

Хората по цял свят искат да са оптмисти, но реалността е друга

Ще бъде ли 2021-а по-добра от 2020 г. или новата година вече е трагедия?

Снимка: БГНЕС

В полунощ в навечерието на Нова година Стефания Джардони отвори бутилка просеко и се сбогува с 2020 - годината, в която беше хоспитализирана за месеци с коронавирус и загуби работата си. Докато римското небе се изпълваше с фойерверки, тя не си пожела нищо- "защото последния път, когато направихме своите пожелания, получихме тази проклета пандемия".

2021 г. все пак ще й донесе още лоши новини. Тя не може да получи лекарска консултация за болки в ставите, защото болниците отново са пълни с пациенти с COVID. Локдаунът и липсата на работа принудиха сина й да затвори завинаги магазина си. Банкови служители дойдоха да търсят неплатени заеми.

"Новата година вече е трагедия", категорична е тя пред The New York Times.

Хората по света отброяваха дните, часовете, минутите и секундите до края на 2020 г. с удоволствие, обвързвайки надеждите си с идеята, че Нова година ще донесе ваксини и живот, който поне малко напомня за нормалността. Но коронавирусът не се трогва от смяната на календара и продължава да прави това, в което е добър: да се разпространява, убива и да сее мъка.

Лошите новини се появиха още в самото начало на 2021 г. Оказа се, че има нов вариант на вируса, който се разпространява по-лесно и вкара Великобритания в отчаян локдаун. Новият щам сякаш подсказа на света, че може да предстоят по-тежки времена. Повече от всякога надеждата се уповава на въвеждането на ваксини, ала доставките им са бавни, а дозите - недостигат.

Но не само осъзнаването, че ваксините не са мигновена панацея, е толкова силен удар за оптимизма на обществото,  това е, че животът все още е повреден навсякъде.

Митниците са нарушени и основни моменти от живота са пропуснати. Политическата поляризация се развихри и направи идеологически банер "всичко или нищо" от нещо толкова просто като хирургическа маска. Съвременните предположения за живот в ерата след чума са разрушени. Делничните и почивните дни, почивните дни и болничните дни се сливат напълно. Случайността на смъртта, която някога изглеждаше изхвърлена във военните зони, сега е навсякъде.

Новата година не изглежда или не се чувства толкова по-различна от 2020 г.

"Нормално е да се разстроиш и да се почувстваш потиснат в тази ситуация", казва Джо Уикс, британски фитнес инструктор, чиито онлайн сесии през миналата година събраха милиони гледания, след като се разплака в последния си видеоклип, в който реагира на новите ограничения на Англия. Той говори за важността на поддържането на физическо и психическо здраве пред отчаянието. "И е добре да не бъдеш този наистина силен човек през цялото време. Най-важното е да разговаряте с хората, да общувате."

Известният английски девиз "Запазете спокойствие и продължете" сега изглежда много старомоден. Тъй като новият вариант на коронавирус изпраща кривата на инфекцията в страната рязко към небето, правителството възнамерява да запази блокирането до средата на февруари, когато най-уязвимите жители на страната, включително всички на възраст над 70 години, се ваксинират. Това ще изисква около два милиона ваксинации седмично, което е огромно увеличение спрямо текущия темп.

Европа е още по-назад. В Германия, където правителството беше готово да удължи мерките до януари, близо 265 000 души получиха първата доза от ваксината. Тези цифри са още по-ниски във Франция, където само около 500 души са получили ваксината през предходната седмица.

Пандемията изопачи представите за национална идентичност, истина и самото време, но също така създаде и споделена уязвимост. Хората са запечатани един с друг в маските си, в стаите си, в препълнените или празни домакинства, в "Продължете да гледате" на своите акаунти в Netflix, в поляризираната си политика, в болничните си легла и екраните за видео чат. Изглежда целият свят е сам, откъснат от реалността преди COVID-19 за това как трябва да изглежда животът.

"Беше трудно", каза Фабрицио Топи, собственик на кафене в Рим, който се бори да свърже двата края. "Но е така по целия свят."

Това търсене на единство само по себе си е нещо. Вземайки уроци от реакциите при природни бедствия, благотворителните групи и защитниците на психичното здраве подчертаха значението на поддържането на връзка и насърчаването на общности, които признават, че много хора са в подобна ситуация. Други търсят в себе си устойчивост и дори подобрение, за да победят унинието.

Но почти година след началото на кризата, след като, подобно на всяка нова година, шумовете изчезнат, разговорите за обща крехкост и самоактуализация могат да се почувстват като подсвирване в тъмното. За мнозина настъпва отчаяние.

"Ние сме на път", казва Луис Мигел Мелче, 42-годишен, мениджър на рок и поп групи в Мексико Сити. Мексико Сити, световна столица за храна, литература и изкуства, утихна. "Все едно всичко е мъртво", каза той.

Обикновено Мелче се радва на печалбите от натоварения сезон през януари, но сега ситуацията е различна - "няма нищо планирано". Той е у дома, безработен, прибира спестяванията си и се чуди кога и дали нещата ще се възстановят.

"Това е несигурност, притеснение", каза Мелче. "Нямам чувство за мотивация, че е Нова година и че нещата ще се подобрят."

Дори и държавите, които будеха възхищение заради отговора си на пандемията, се спънаха в дните преди Нова година.

Южна Корея, с почти цялостно проследяване на контакти и ефективни карантини, сякаш беше избегнала напастта. Но през Коледната седмица инфекциите скочиха до най-голямото ежедневно нарастване досега, а тази седмица властите въведоха национална забрана за частни събирания на повече от четирима души.

Китай постигна успех в премахването на вируса, като наскоро бе съобщено за по-малко от 50 нови ежедневни случая. Това се случва в момент, когато в САЩ се регистрират над 200 000 нови случая и 2000 смъртни случая на ден .

Въпреки че през последните седмици в Китай се появиха разпръснати случаи на COVID-19, включително и в Пекин, които донесоха нови ограничения и предупреждения срещу масови събирания, жителите посрещнаха 2021 г. със смесица от надежда и загриженост.

"Най-дълбокото ми желание е, че всички можем да свалим маските си и да живеем нормален живот", казва Пан Ли, застрахователен агент в североизточния град Далиан, където се появи малко огнище.

Пан Ли се бори със собствените си проблеми. Тя и съпругът й се опитваха да спестят пари в условията на икономически спад, сбогуваха се с всякакви надежди за пътуване и започнаха да обучават вкъщи 5-годишната си дъщеря, чиято предучилищна затвори врати. "Надявам се това да свърши скоро", каза тя. "Новата година се нуждае от нов образ."

В Япония задаващото се извънредно положение за Токио смразява дългогодишни надежди.

Елън Ричардс, която е полуяпонка и полуамериканка, се надявала да посрещне новата година, като отпразнува 20-ия си рожден ден, официалната възраст за пълнолетие в Япония, облечена в сложно кимоно и да посети светиня за Деня на настъпването на възрастта. Тя искала да се почувства повече част от японската култура и да угоди на своите баби и дядовци от Япония. Баба й, пенсионирана шивачка с деменция, би й помогнала да се облече. "Най-накрая беше моят момент да почувствам малко повече част от обществото", каза тя.

Вместо това местният офис на Ричардс в централния Токио - заедно с повече от дузина в града - отмени публичната си церемония. Тя не си направи труда да вземе кимоно. Планирала да махне на баба и дядо си от алеята пред дома им, както винаги, но вече като възрастна.

В Индия Мохамад Шамим, който контролира най-старото и най-голямо мюсюлманско гробище в Ню Делхи, показа как парцелът, посветен на 850 жертви на COVID-19, е нараснал от един декар на пет и половина. Той е погребал четири нови жертви от Нова година, но е оптимист, че скоро ще бъде ваксиниран с една от ваксините, които индийското правителство наскоро разреши за спешна употреба.

"Ние сме на по-добро място", казва Шамим.

В глобализираното търсене на ваксини потенциалните надежди на Шамим се забавят другаде. Индия, подобно на Южна Африка, е производител на ваксини за много от по-слабо развитите държави в света чрез Covax - инициатива на Световната здравна организация, създадена да осигури равен достъп до ваксините срещу COVID-19. Богатите държави обаче вече са изкупили първите милиони дози за Южна Африка и южноафриканците трябва да изчакат още.

Индия, решена да поеме по различен път, обяви в неделя, че няма да изнася около един милиард дози от ваксината за коронавирус на Оксфордския университет и АстраЗенека в продължение на няколко месеца, докато нейните собствени уязвими популации не бъдат имунизирани.

Вирусът се е заровил в живота на хората, изкопавайки тунели на самота, които могат да изглежда безкрайни дори на места, които са се справили сравнително добре с епидемията.

В Мелбърн Лий Лий, 73-годишна американска пенсионерка, и нейният австралийски съпруг се примириха с предпазните мерки за самоизолация през февруари и казаха на близките си, че краят скоро ще дойде. Почти година по-късно госпожа Лий все още е в изолация, но съпругът й го няма. Нямаше погребение. Съболезнованията по Zoom трябваше да са достатъчни.

"Наистина бих искал да прегърна доведения си син. Той прилича толкова много на баща си", казва тя, борейки се със сълзите. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата