Тайните през първите пет дни на огнището в Ухан, които доведоха до пандемията

Преди година китайското правителство постави под пълен локдаун град Ухан. Няколко седмици преди това властите твърдяха, че огнището е под контрол - само няколко десетки случая, свързани с Мокрия пазар. Но всъщност вирусът се е разпространил в целия град и из цял Китай.

Това е историята на първите пет критични дни в началото на пандемията.

Към 30 декември няколко души вече са приети в болници в централния град Ухан, след като се разболяват от "мистериозна респираторна болест". Първият известен случай е мъж на около 70 години, който се е разболял на 1 декември. Много от тях бяха свързани с пазара на живи животни - Huanan Seafood Market, а лекарите вече са започнали да подозират, че това не е обикновена пневмония.

Проби от белите дробове на заразените са изпратени на компании за генетично секвениране, за да идентифицират причината за заболяването, а предварителните резултати показват нов коронавирус, подобен на SARS. Местните здравни власти и Центърът за контрол на заболяванията в страната (CDC) вече са уведомени, но обществеността все още не знае нищо.

Въпреки че по това време никой не го е знаел, между 2300 и 4000 души вероятно вече са били заразени, според скорошен модел от MOBS Lab. И не само - огнището се е удвоявало по размер на всеки няколко дни. Епидемиолозите казват, че в този ранен период в началото на епидемията всеки ден и дори всеки час е от решаващо значение.

30 декември 2019: Предупреждението за настъпващия вирус

Около 16:00 часа на 30 декември на ръководителя на спешното отделение в централната болница Ухан бяха връчени резултатите от тест, извършен чрез секвениране на лабораторията Capital Bio Medicals в Пекин. Докато чете доклада я облива студена пот - най-отгоре стоят тревожните думи SARS CORONAVIRUS. Тя ги огражда в ярко червено и ги публикува доклада за колегите си в китайския сайт за съобщения WeChat.

В рамките на час и половина зърнестият образ с големия червен кръг достигна до лекар в офталмологичното отделение на болницата -  Ли Венлианг. Той го сподели със своята група колеги, като добави предупреждението: "Не разпространявайте съобщението извън тази група. Накарайте семейството и близките си да вземат предпазни мерки."

Когато SARS се разпространява в Южен Китай в края на 2002 и 2003 г., Пекин прикрива огнището, настоявайки, че всичко е под контрол. Именно това позволява на вируса да се разпространи по целия свят. Отговорът на Пекин предизвика международна критика и - тревожно за режим, дълбоко загрижен за стабилността - гняв и протести в Китай. Между 2002 и 2004 г. тежкият остър респираторен синдром зарази над 8000 души и да убие почти 800 по целия свят.

През следващите часове снимки на съобщението на Ли се разпространиха широко онлайн. В цял Китай милиони хора започнаха да говорят за новия SARS. По-късно ще се окаже, че секвенсорите са допуснали грешка - това не е SARS, а нов коронавирус, който е много подобен на него. Но това беше критичен момент. Новините за възможното огнище бяха вече в пространството.

Здравната комисия на Ухан вече беше наясно, че в болниците в града се случва нещо. Същия ден пристигат служители от Националната здравна комисия в Пекин и белодробни проби бяха изпратени в поне пет държавни лаборатории в Ухан и Пекин, за да секвенират вируса.

През това време съобщенията за завръщането на SARS летят из китайските социални мрежи, а здравната комисия на Ухан изпрати две заповеди до болниците -  те трябва да докладват за всички случаи директно на здравната комисия и не трябва да оповестяват нищо публично без разрешение. В рамките на 12 минути тези заръки също бяха качени в онлайн пространството.

Можеше да минат дни, преди бърборенето в социалните мрежи в Китай да достигне до останалия свят, ако не беше ветеранът епидемиолог Марджори Полак. Заместник-редакторът на ProMed-mail, организация, която изпраща сигнали за огнища на болести по целия свят, получил имейл от контакт в Тайван, в който пита дали знае нещо за слуховете за SARS в мрежата.

През февруари 2003 г. ProMed е първият сайт, който съобщава новината за SARS. На 30 декември 2019 г. Полак изпитва дежавю. "Реакцията ми беше: "В беда сме", каза тя пред BBC. Три часа по-късно тя беше приключила с писането на спешен пост, изискващ повече информация за новото огнище. Той е изпратен до приблизително 80 000 абонати на ProMed в последната минута преди полунощ.

31 декември: Предложения за помощ

Когато новината започна да се разпространява, професор Джордж Гао, генерален директор на Китайския център за контрол на заболяванията *CDC), получава предложения за помощ от контакти по целия свят.

Китай обнови инфраструктурата си за инфекциозни болести след SARS през 2019 г. Гао обещава, че огромната система за онлайн наблюдение на Китай ще бъде в състояние да предотврати следващото подобно огнище. Двама от учените, които са се свързали с него, си спомнят, че ръководителят на CDC не изглеждал разтревожен.

"Изпратих наистина дълъг текст до Джордж Гао, предлагайки да изпратим екип и да направим всичко, за да ги подкрепим", каза д-р Питър Дасак, президент на базираната в Ню Йорк група за изследователски инфекции EcoHealth Alliance. Но отговор, който получил, било кратко съобщение, което му пожелава честита Нова година.

Епидемиологът Ян Липкин от Колумбийския университет в Ню Йорк също се опитва да се свърже с Гао. Точно когато е на празнична вечеря по случай Нова година, Гао отвъръща на обаждането му. Подробностите, които Липкин разкрива за техния разговор, предлагат нови данни за това, което водещите китайски служители са били готови да кажат в този критичен момент.

"Той беше идентифицирал вируса. Това беше нов коронавирус. Според него той не беше силно заразен. Това всъщност не резонираше с мен, защото бях чул, че много, много хора са били заразени. Не мисля, че е бил двуличен, мисля, че просто е сгрешил", обяснява Липкин.

Липкин казва, че смята, че Гао е трябвало да публикува подробностите за вируса, които вече са били ясни. "Моето мнение е, че трябваше да ги съобщят. Това е твърде важно, за да се колебаят властите." Гао, който отказва да говори пред BBC, казва пред държавните медии, че подробностите са били публикувани възможно най-скоро и че той никога не е казвал публично, че не е имало предаване от човек на човек.

Същия ден здравната комисия на Ухан публикува съобщение за пресата, в което се посочва, че са установени 27 случая на вирусна пневмония, но че няма ясни доказателства за предаване от човек на човек.

Ще минат още 12 дни, преди Китай да сподели генетичния код на вируса с международната общност. И до днес Китай твърди, че "винаги е действал открито, прозрачно и отговорно и... своевременно".

1 януари 2020: Международно разочарование

Международното законодателство предвижда в рамките на 24 часа да се докладва на Световната здравна организация за нови огнища на инфекциозни заболявания. Но на 1 януари СЗО все още не беше получила официално уведомление за огнището в Ухан. Предишния ден служители там бяха забелязали публикациите и съобщенията на ProMed, така че се свързаха с Националната здравна комисия на Китай.

"Трябваие да бъде докладвано", казва професор Лорънс Гостин, директор на Сътрудническия център на СЗО за националното и глобалното здравно право в университета Джорджтаун във Вашингтон и член на списъка от експерти на Международните здравни норми. "Липсата на ясен отчет е нарушение на Международните здравни правила."

Д-р Мария Ван Керхов, епидемиолог на СЗО, която ще стане технически ръководител на агенцията COVID-19, се присъедини към първия от многото спешни конферентни разговори посред нощ на 1 януари. "Първоначално имахме предположенията, че това може да е нов коронавирус. За нас не беше въпрос дали се случва предаване от човек на човек, а какъв е обхватът му и къде се случва."

Минават два дни, преди Китай да отговори на СЗО. Но това, което разкриват за вируса е неясно -  засега има 44 случая на вирусна пневмония с неизвестна причина.

Китай твърди, че е общувал редовно със СЗО от 3 януари. Но записите от вътрешни срещи на СЗО, получени от агенцията Асошиейтед прес, някои от които бяха споделени с PBS Frontline и BBC, показват различна картина, разкривайки разочарованието, което висшите служители на СЗО изпитват през следващата седмица. "Няма доказателства за предаване от човек на човек не е достатъчно. Трябва да видим данните", се чува да казва Майк Райън, ръководител на програмата за спешни случаи.

От СЗО се изискваше законно да разпространи информацията, предоставена от Китай. Въпреки че подозираха, че вируса се предава от човек на човек, СЗО не можа да потвърди това още три седмици. "Тези опасения не са нещо, което някога са казвали публично. Вместо това те отстъпиха пред Китай", казва Дейк Канг от AP. "В крайна сметка впечатлението, което останалият свят получи, беше точно това, което китайските власти искаха - че всичко е под контрол. Което, разбира се, не беше така."

2 януари: Лекарите трябва да замълчат

Броят на хората, заразени с вируса, се удвояваше на всеки няколко дни и все повече хора влизаха в болниците на Ухан. Но вместо да позволят на лекарите да споделят своите притеснения публично - държавните медии започнаха кампания, която ефективно се опитваше да ги заглуши.

На 2 януари Китайската централна телевизия пусна материал за лекарите, които първи разпространяват новината за огнището четири дни по-рано. Лекарите, посочени само като "разпространители на слухове" и "потребители на интернет", бяха задържани за разпит от Бюрото за обществена сигурност в Ухан. Един от тях беше Ли Венлианг, очен лекар, чието предупреждение обиколи цялото онлайн пространство. Той подписа признание. През февруари лекарят почина от COVID-19, което предизвика гнева на хората в Китай.

Китайското правителство е на мнение, че това не е доказателство, че се е опитвало да потисне новините за огнището и че лекарите като Ли са били призовани да не разпространяват непотвърдена информация. Но въздействието на формирането на общественото мнение беше критично. Защото, макар да ставаше очевидно за лекарите, че всъщност има предаване на вируса от човек на човек, те бяха възпрепятствани да обявят това публично.

Здравен работник от болницата на Ли, казва, че през следващите няколко дни е имало "има толкова много хора, които са имали треска. Всичко беше извън контрол. Започнахме да се паникьосваме. Но от болницата ни казаха, че не ни е позволено да говори с никого.Китайското правителство ни каза, че "е необходим строг научен процес, за да се определи дали новият вирус може да се предава от човек на човек".

Властите ще продължат да поддържат теорията, че вирусът не се предава от човек на човек още 18 дни.

3 януари: Тайното съобщение

Лабораториите в цялата страна се надпреварваха да картографират пълната генетична последователност на вируса. Сред учените, които работеха по това, беше и известният вирусолог в Шанхай, професор Джан Йонджън.

След като работи два дни подред, той получи пълния генетичен код на вируса. Резултатите му разкриват, че той е подобен на SARS и следователно вероятно се предава от човек на човек.  На 5 януари офисът на Джанг пише до Националната здравна комисия и съветва да се вземат предпазни мерки на обществените места.

"В този ден той работи, за да се опита да получи информация възможно най-скоро, за да може останалата част от света да види какво е това и да започнем диагностиката", казва изследователският партньор на Джанг, професор Едуард Холмс, еволюционер вирусолог в Университета в Сидни.

Но Джанг не успява да направи публични своите открития. На 3 януари Националната здравна комисия изпраща тайно съобщение до лабораториите, забраняващ на неупълномощени учени да работят върху вируса и да разкриват информацията на обществеността.

"Това, което известието ефективно направи, казва Дейк Канг от AP, е да заглуши отделни учени и лаборатории да разкриват информация за този вирус и потенциално да позволят да се разпространи информация за него във външния свят и да алармира хората". Нито една от лабораториите не прави публично достояние генетичната последователност на вируса. Китай продължава да поддържа тезата за вирусна пневмония, без ясни доказателства за предаване от човек на човек.

Ще минат шест дни, преди Китай да обяви, че новият вирус е коронавирус и дори тогава властите няма да споделят никакви генетични последователности, за да позволят на други страни да разработят тестове и да започнат да проследяват разпространението на вируса.

Три дни по-късно, на 11 януари, Джанг решава, че е време да си сложи край на това. Докато се качваше на самолет между Пекин и Шанхай, той упълномощи Холмс да освободи генетичния код на вируса.Той заплати лична цена - лабораторията му беше затворена на следващия ден за "коригиране". На следващия ден държавните учени пуснаха получените от тях последователности. Международната научна общност пристъпи в действие и набор от инструменти за диагностичен тест беше публично достъпени до 13 януари.

Въпреки доказателствата от учени и лекари, Китай няма да потвърди, че е имало предаване от човек на човек до 20 януари.

В началото на всяко възникващо огнище на заболяването, казва експертът по здравно право Лорънс Гостин, всичко винаги е хаотично. "Винаги е било много трудно да се контролира този вирус, още от първия ден. Но докато международната общност разбере, че, той е преносим от човек на човек, мисля, че котката вече беше излязла от торбата. Той вече се беше разпространил. Имахме шанс да го спрем, но го изпуснахме."

Както казва Уанг Линфа, вирусолог за прилепи в Медицинското училище Duke-Nus в Сингапур: "20 януари е разделителната линия, преди това китайците можеха да се справят много по-добре. След това останалата част от света трябваше да бъде по-внимателна и да се справи по-добре."