Какво крие Северна Корея зад пандемията от COVID-19?

Чой Юнг-хун се усмихва, докато чува последните официални данни за разпространението на COVID-19 от държавните медии в Северна Корея: по-малко от 5 милиона случая на "треска" и само 73 смъртни случая – малка част от смъртните случаи във всяка друга страна в света.

"Севернокорейците я наричат ​​статистика с ластик", казва той пред екип на CNN, като намеква за гъвкавостта на Пхенян относно истината. "Трудно е дори за Северна Корея да знае собствените си числа."

Чой е бил лекар повече от 10 години в Северна Корея, специализиран в инфекциозни заболявания, преди да напусне родината си през 2011 г. Спомня си избухването на SARS от 2002-2004 г., когато казва, че стотици хора в североизточния град Чхънджин, където той работел, започнали да умират, след като съобщили за "настинка или грипоподобни симптоми".

Лекарите като Чой можели само да подозират, че вината е SARS. Северна Корея нямаше възможност да тества за болестта, така че официално регистрира нулеви инфекции. През това време съседен Китай съобщи за повече от 5000 случая и стотици смъртни случаи.

Чой си спомня справянето с национална епидемия от морбили през 2006 г., когато е въоръжен само с термометър, както и грипната пандемия от 2009 г., при която "умряха дори повече хора, отколкото по време на SARS" - ситуация, влошена от острия недостиг на лекарства.

При предишни епидемии, обяснява Чой, местните служители никога не са имали стимул да пътуват от къща до къща, за да преброят точно случаите – те нямали маски или ръкавици и смятали, че статистиката ще бъде маскирана от режима, за да отговаря на нуждите му.

Лекарят приема, че малко се е променило, откакто си е тръгнал, и че историята, ако не точно се повтаря, то поне наподобява миналото.

Какво крие Северна Корея?

Както при минали огнища на болести в Северна Корея, едно от най-големите опасения около епидемията от COVID-19 в страната е, че склонността на Пхенян към секретност затруднява точното измерване на нейната тежест.

Международните неправителствени организации и повечето чуждестранни посолства отдавна са напуснали страната и плътно затворените граници означават, че достъпът е невъзможен, което прави сметките на дезертьори като Чой още по-важни.

Мнозина бяха изненадани от решението на Пхенян през май да признае, че се справя с епидемия, въпреки че точността на изявленията му оттогава е изправена пред скептицизъм. В началото лидерът Ким Чен Ун описа избухването като "най-големия смут", сполетявал някога страната. Два месеца и милиони предполагаеми случаи по-късно, той заяви, че е постигнал "блестящ успех" в спирането на болестта.

Невероятно ниският официален брой на смъртните случаи, отчетен от страната, неизбежно поражда подозрения, че Пхенян се опитва да скрие по-голям проблем.

"Имам някои въпроси", каза настоятелно миналата седмица министърът на обединението на Южна Корея Куон Йонг-се, отбелязвайки, че историята, разпространявана от държавните медии на Севера, рязко контрастира с опита на останалия свят.

Нови варианти на COVID, холера?

Първоначално най-големият страх беше, че епидемия сред неваксинирано, недохранено население с примитивни здравни грижи ще бъде катастрофално.

Томас Оджеа Кинтана, специален докладчик на ООН за правата на човека в Северна Корея, каза, че в момента е невъзможно да се разбере мащабът на епидемията - въпреки че е чул непотвърдени съобщения за смъртни случаи сред възрастни хора и недохранени деца.

"Поне в моята позиция не мога да не съпоставя този страх, който имахме в началото на 2020 г. относно катастрофалните последици от COVID в Северна Корея и сегашната й ситуация", казва той.  Съществуват също опасения, че нови, вероятно по-вирулентни, варианти могат да се появят от непровереното предаване през населението на Северна Корея от около 25 милиона души.

Д-р Кий Б. Парк, американски неврохирург, който до началото на пандемията посещаваше Северна Корея два пъти годишно, за да работи заедно със севернокорейските колеги, като ги обучаваше и извършваше операции, каза, че страната изглежда не желае да споделя информация и това "не е добре за тях и за останалия свят."

"Трябва да споделяме информация за всякакъв вид нови промени в характеристиките на вируса, например мутации, нали", казва той. "Трябва да сме наясно с факта, че високата репликация може да доведе до нови варианти. Единственият начин да открием това е да споделяме информация един с друг."

През юни Северна Корея съобщи, че преживява огнище на неидентифицирана чревна болест в провинция Южен Хванхе, на около 120 километра южно от столицата Пхенян.

Най-малкото - съобщението демонстрира уязвимостта на страната към огнища на болести и липсата на лекарства.

Парк смята, че Северна Корея вероятно се бори с огнище на коремен тиф или холера: "В страна като Северна Корея можете да очаквате високи нива на инфекциозни заболявания. Всъщност за деца под 5-годишна възраст диарийните заболявания са убиец номер едно."

Лъч надежда?

Един лъч надежда за Парк е способността на страната да ваксинира населението си бързо – демонстрирана по време на националната програма за ваксинация за епидемията от морбили през 2006 г.

"По време на първият цикъл те правеха средно милион инжекции на ден, след това във втория цикъл, по-късно през 2007 г., те правеха средно над 3 милиона инжекции на ден", обяснява Парк. "Ако всички условия са подходящи, въз основа на тези числа, те могат да ваксинират цялото население поне за първата инжекция за осем дни.“

Но всеки оптимизъм се смекчава от сдържаността на една страна, понякога наричана "отшелническата нация", да приеме външна помощ.

"КНДР са социализирани за недостиг", казва Парк. "Те се бореха да снабдят болниците с някои от нещата, които приемаме за даденост", спомня си той за времето, когато е работил в страната, казвайки, че хирурзите са използвали повторно оборудване като скалпели, докато станат тъпи и неизползваеми.

Офертите за помощ от ООН, Съединените щати, Южна Корея и други бяха игнорирани. Част от помощта обаче си проправя път в страната от Китай. Митническите данни показват, че от януари до април Северна Корея е внесла повече от 10 милиона маски, 1000 вентилатора и повече от 2000 килограма неуточнени ваксини.

Глобалният алианс за ваксини Gavi каза миналия месец, че е получил информация, че Северна Корея е приела  ваксини срещу COVID от Китай и е започнала да прилага дози. Говорител на Gavi твърди пред CNN, че Северна Корея "все още не е подала официално искане до COVAX за подкрепа за ваксина, но оставаме готови да помогнем, ако го направят".

Изолацията на страдащите от COVID в страната беше подчертана от неотдавнашните опити на група активисти на дезертьори да изпрати лекарства през демилитаризираната зона - де факто границата между Северна и Южна Корея.

Борците за свобода на Северна Корея казаха, че са изпратили големи балони с медицински консумативи като тиленол и витамин С през границата през юни, както и някои с листовки против режима в края на април. Тези балони са против южнокорейските закони и не се препоръчват. Министърът на обединението Куон каза пред репортери, че разбира "настроенията на подобни организации, но мисля, че те трябва да се въздържат".

Глад и втори "Труден марш"

Междувременно болестта - независимо дали е COVID или нещо друго - може да не е най-големият проблем, пред който са изправени севернокорейците.

Една 44-годишна дезертьорка, която живее в Южна Корея, казва, че семейството й в Северна Корея се е свързало с нея скоро след съобщаването на епидемията. Ала когато става дума за COVID се оказва, че всъщност те са най-загрижени за нея - отражение на значителната пропагандна мощ на Пхенян.

"Казаха, че севернокорейската телевизия е съобщила, че много хора в Южна Корея умират от COVID, така че се тревожат за мен", споделя тя. "Те не бяха много загрижени за вируса."

Това, от което семейството й било изключително притеснено обаче, била липсата на храна.

"Казаха ми, че ситуацията с храната е по-лоша, отколкото по време на тежкия март през 90-те години... Много съм притеснен, като знам колко трудни бяха нещата тогава", допълва тя.

"Трудният март" се отнася за период на опустошителен глад, когато икономиката на Северна Корея понесе удар след разпадането на Съветския съюз, което сложи край на потока от помощи в страната.

Смята се, че стотици хиляди хора, или около 10% от населението на страната, са умрели от глад. Според някои оценки броят на загиналите е още по-висок.

Дезертьорката не попитала семейството си дали някой умира от глад, тъй като тя никога не говори за нищо политическо по време на тези редки контакти със семейството си. Възможността властите да подслушват е твърде голяма. Тя моли CNN да не бъде идентифицирана, в случай че семейството й бъде изправено пред възмездие.

Но Кинтана, специалният докладчик на ООН, казва, че опасността е много реална и че той настоява режимът на Ким и други, замесени в Северна Корея, "да разберат, че съществува сериозен риск от гладна смърт в Северна Корея".

Но дали Ким ще се вслуша е друг въпрос.

Държавната телевизия отразява как севернокорейският лидер обикаля аптеките, нарежда на армията си да стабилизира медицинските провизии и дори дарява някои от частните си медицински консумативи миналия месец за борбата срещу все още неидентифицираната чревна епидемия.

Според Чой, подобни образи трябва да се очакват, когато истината се третира като ластик. Това е шоу и нищо повече, на мнение е той.

"Севернокорейските власти не се борят, севернокорейските граждани са тези, на които им е трудно... ако оцелееш, това е страхотно, но нищо не можем да направим, ако умреш".