Последен ден от предизборната кампания. Точно 29 дни. С толкова официално разполагаха политиците, за да спечелят доверието на избирателите. Неофициално битката е в разгара си вече половин година.
"Протестите през лятото сложиха начало на кампанията и това е една от причините тази кампания да изглежда малко по-вяла", категоричен е социологът Първан Симеонов.
"Миналото лято започнаха събития, които трябваше да доведат до избори. Не доведоха до избори. Така че не бих ги определила като кампания, а социално събитие", коментира политологът Антоанета Христова.
Ковид ситуацията промени облика на агитацията. Промяна се наблюдава и в поведението на големите политически сили. За разлика от тях, атакуваща позиция заеха по-малките формации.
"Политиците бяха обрани от страна на ГЕРБ и БСП. Липсваше Слави Трифонов. За ГЕРБ причината беше, че те трябваше да стъпят на това, което са направили, те не можеха да се хвалят с нещо ново, но никой не се обръща да влиза в битка с други опоненти. При БСП се опитаха да натрупат дивидент и видяха, че не могат", каза Христова.
"Този път основната опозиция - БСП, избра по-различна тактика в сравнение с предишни кампании. Преди беше много агресивна по-конструктивна и любопитно за гледане. Като няма бой от опозиция. Слави - друг опозиционен играч, се самозатвори, канализирайки само през една точка", добави Първан Симеонов.
Според анализаторите по-интересна ще е ситуацията след 4 април и как ще се състави ново правителство.
"Друг е въпросът какво ще прави Борисов обаче. Ако народът му връчи мандата, питането е ще се опита ли да го консумира. Може пак да има протести. Но всичко зависи от резултата и ще разберем като го видим", допълни Симеонов.
"Трябва да се опипва много внимателно ситуацията е взривоопасна. Това означава, че след изборите ще има едно ходене по въже и вероятно те ще бъдат по-интересната част от предизборната кампания", заяви Христова.
Основният фактор за това колко партии и какъв е резултат от кампанията ще има след изборите.
Вижте повече в репортажа на Bulgaria ON AIR