Почитаме св. Екатерина

Православната църква почита днес света великомъченица Екатерина – християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. Имен ден празнуват Екатерина, Катя, Катина, Катерина, Кина, Тина, Катрин. 

Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще стъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатстват за ръката на красивата Екатерина, но никой не е одобрен.

Майката на Екатерина тайно изповядва християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата. Преданието разказва как Екатерина се среща с тогавашния император. Тя се опитва да го убеди, че извършва грешка, като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие са убити и обявени за мъченици.

Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за баба Шарка".

В Родопската област светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.