Българските играчки може да поскъпнат заради нови евроизисквания за безопасността им. Това съобщи за БТА Надя Попова, председател на Управителния съвет на Браншовата асоциация на вносителите и производителите на детски играчки.
Тези дни Министерството на икономиката, енергетиката и туризма предложи за публично обсъждане промени в Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките, приета през 2010 г. Целта е синхронизиране с нова европейска директива от март 2012 г., свързана с безопасността на детските играчки. С евродирективата се променят граничните стойности на кадмий в играчките.
Кадмият е токсичен химичен елемент, който прониква в дихателните пътища, кожата и лигавицата. При хроничната интоксикация се натрупва в организма и води до чернодробна или бъбречна недостатъчност. Има научни съобщения за тежки поражения върху костите и интелектуалното развитие на детето, поясняват специалистите.
Попова не се ангажира с колко точно ще поскъпнат българските играчки, но отбеляза, че цените им – както на българските, така и на тези от внос, непрекъснато растат.
Една детска прахосмукачка може да струва по-скъпо от истинската, защото пластмасата, от която се произвежда е специална, а пък системата за контрол е сериозна, уточни Попова.
Оскъпяването ще се формира от това, че българските производители ще трябва да направят специална заявка за материал по новия стандарт. Това при малките количества, които се поръчват от нашите производители, е голямо затруднение, защото няма кой да им внесе този материал, каза Надя Попова. Освен това тези материали са по-скъпи, добави тя.
В момента на пазара работят около 20 български фирми, а делът на нашето производство е минимален. Китай държи 80 на сто от световното производство на играчки, а и много европейски фирми са изнесли там заводите си, напомни Попова.
Българските фирми, които традиционно бяха добри производители на дървени играчки, в годините на кризата загубиха позиции заради Китай, разказа Попова. За съжаление даже и традицията се е загубила, няма ги старите майстори, няма ги и машините, хората са започнали да произвеждат мебели, допълни Попова.
От 20-те български фирми в бранша две-три са специализирани в производството на пластмасови играчи и то най-вече по-едрогабаритни, за които транспортът от Китай би ги оскъпил. Произвеждаме също и занимателни игри на български език.
Спадът през последните две години в оборотите на фирмите е около 30 на сто, а много от собствениците на фирми са се отказали от този бизнес, отбеляза Попова.
Все още се е запазил, макар и не много голям, износът на български дървени играчки за Германия.
Играчките не са от приоритетите на българските домакинства, въпреки че се забелязва добра тенденция родителите все по-често да купуват образователни играчки, разказа Попова. За съжаление парите не стигат за играчки, имали сме трогателен случай - поръчка до дядо Коледа - кофичка за пясък, спомня си Попова.
Причините за промените в наредбата са свързани и с факта, че органите за надзор на пазара в световен мащаб съобщават за констатирано обезпокоително високо съдържание на кадмий в детската бижутерия, в някои случаи нивото на този метал достига до 90 на сто от общото тегло, отбелязват от министерството на икономиката. Този химичен елемент се използва все по-често в бои като заместител на оловото, защото е по-евтин. При всмукване, поглъщане или вдишване кадмият прониква в човешкия организъм, напомнят от министерството.
Новата наредба въвежда по-рестриктивен режим по отношение използването на кадмия. Стойностите на кадмия се намаляват в зависимост от материята на играчката.
Основната евродиректива започна да се прилага от юли 2011 г. и в нея се свеждат до минимум вредните въздействия на веществата в материалите, от които се произвеждат детските играчки, каза Надя Попова.