Васильовден е!

В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската  ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост ЙоанЕкзарх превежда "Шестоднев" на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората
кадена вечеря.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе. Също така богата, както и на Бъдни вечер, тя се отличава с блажни ястия. Обредната трапеза включва блюдо с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.

Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица".

Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.

Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова пръчка, и то именно в началото на годината.

Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка.

Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.

Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.