Губим първата голяма сума от европейското финансиране

България губи първата крупна сума по линия на европейското финансиране заради бавно усвояване на средствата, алармира "Сега". Близо 200 млн. евро няма да достигнат до земеделците заради мудно вървящи процедури и липса на интерес към отделни мерки по програмата за развитие на селските райони. Сериозен риск от загуба на средства има през 2013 г., показват последните актуални данни на екипа на министър Томислав Дончев за очакваното изпълнение на оперативните програми към 31 декември 2012 г. Според изпратените към ЕК прогнозни данни общият размер на усвоените евросредства по програмата за развитие на селските райони от 2007 до края на 2012 г. ще стигне 1,177 млрд. евро. В същото време определеният за този период лимит за усвояване на средства е 1,411 млрд. евро или с 234 млн. евро повече. Неусвоените пари се губят, а това намалява и общия дял на европейско финансиране, което страната получава срещу плащаната ежегодно вноска за членство в ЕС.
 
"Преса" търси изненадите на 2013-а през погледа на водещи социолози и политолози. Живко Георгиев, "Галъп": "Бих се изненадал, даже шокирал, ако парламентарните избори се окажат порядъчни и вярно отразят действителните нагласи на българските граждани. Не бих се учудил, ако БСП спечели изборите, но и гаранция за успеха й няма. Сред малко вероятните сюжети е ГЕРБ да спечели с голяма преднина. Около пет-шест ще са парламентарно представените партии." Евгений Дайнов, политолог: "Бих се изненадал, ако правителството на ГЕРБ остане на власт и ако Бойко Борисов отново е министър-председател. Макар българите да не сме от най-демократичните нации в света, не може всичко да се прави на лични договорки и законите да нямат значение." Боряна Димитрова, "Алфа рисърч": "Бих се изненадала, ако изградим ефективна, справедлива, неподдаваща се на политически и икономически натиск правораздавателна система. Ще се учудя и от появата на нови лица в политиката, които будят доверие с морала и професионализма си и са способни на решителни реформаторски действия." Васил Тончев, "Сова Харис": "Би ме изненадало, ако БСП успее да оглави лявата вълна, която се развива в Европа, и съответно да постигне изборен успех. Основните фактори, които ще влияят върху политиката ни, са два. Единият е АЕЦ "Белене" и развитието на ядрената енергетика. Вторият - голямата социална диференциация между бедни и богати."

 "България може да избяга от дъното на класациите", коментира в "Сега" икономистът Георги Ангелов. Образованието е фактор №1, то определя дали имаш работа и какви доходи си докарваш. Въпреки това в България продължават да се дават огромни средства за помощи, за социална политика, а все така изоставаме в усилията да направим образователната система ефективна. Пазарът на труда е колосален проблем. България е сравнително стабилна в кризата, но страда от голяма загуба на работни места. Причината не е само в кризата. Трябва да сме наясно, че през последните години има затягане на регулирането на пазара на труда, което принуждава фирмите да уволняват хора. В земеделието ще се освобождават хора поне още няколко десетилетия, защото там върви модернизация - инвестира се така, че с по-малко хора се произвежда повече. И това е нещо добро. Но трябва да сме готови с последствията - какво ще правим с излишните селскостопански работници. В България обикновено, когато се режат разходи, се реже от инвестициите, а се пазят заплатите. Но така се стига до декапитализиране и спад на производителността на труда, вместо да става обратното - с по-малко хора и по-малко бюрокрация да се върши повече работа.

 "Властта обрече България на постоянен съд в Страсбург", коментира "Сега". Вече 5 години държавата не си помръдва пръста,за да промени Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). През лятото на 2007 г. съдът в Страсбург осъди България,като я задължи да измени ЗСРС, защото във вида си той нарушава основното човешко право на личен живот. Освен това държавата бе осъдена и заради това, че тя прави гражданите потенциални жертви, като не им осигурява правна защита срещу възможно подслушване и следене. Оттогава българските политици законодатели обаче не направиха нищо, за да променят закона и затова очаквано всеки, който се обърне по тази тема към Страсбург, може да очаква успех. Още преди да дойдат на власт, ГЕРБ обявиха, че ще променят закона за СРС, за да са защитени човешките права. Нищо подобно обаче не се случи.

Закон ще ни дава повече права в общините, съобщава "Труд". Да можем да отзоваваме кметове, общински съветници и целия градски парламент, ако не изпълняват задълженията си, или не работят в интерес на населеното място. Това е една от обсъжданите промени за новия законопроект за местното самоуправление. Нормативният акт се обсъжда от експерти на правителството и сдружението на общините. Отзоваването ще става по ясно разписани правила.

"Даваме на бизнеса парите за наука", казва в интервю за "Стандарт" министърът на икономиката Делян Добрев. За първи път той обяснява ваучерната система за иновации. "Идеята е компаниите да могат да отидат с отпуснатите им ваучери в научни центрове, за да си "поръчат" каква точно иновация да бъде разработена за нуждите на техния бизнес. На всяка компания, която иска да инвестира в иновации, ще дадем ваучер за определена сума пари - 50 000, 100 000 или 200 000 лева. По този начин средствата за иновации ще се насочат по най-правилния начин към науката. Ще подкрепят тази наука, от която бизнесът се нуждае. В тази идея има голям потенциал и за своеобразна реформа в научната сфера. Защото вместо да подкрепяме поравно всички научни звена в България - някои от които много успешни, а други под всякаква критика, както би се получило, ако целим подкрепа на науката по принцип, ние ще дадем същите пари за наука, но само за научните звена, които са много успешни", отбелязва Добрев. Той посочва търсенето на нови пазари сред най-важните задачи за 2013-а.

Кошмарът на безработицата продължава, пише "Труд". И при най-добрия сценарий заетостта ще остане на същото ниво, а хората без препитание ще станат повече, прогнозират работодатели, икономисти и синдикалисти. Лъчезар Богданов, икономист: "За 2013г. добрата новина би била, ако работните места спрат да намаляват. За да се пречупи тенденцията, трябва силен инвестиционен тласък. През годината ще се търсят най-много инженери, специалисти по информационни технологии."
Петър Чобанов, икономист: "През 2013 г. икономическият растеж ще е около нулата. Причината е, че проблемите в еврозоната няма да бъдат преодолени и рецесията няма да е краткотрайна. Във вътрешен план идващите избори ще доведат до застой поне до средата на годината." Камен Колев, БСК: "Бизнесът се научи да работи по-качествено и да постига по-добри резултати с по-малко хора. Затова дори при изгледи за растеж работодателите няма да бързат да откриват нови работни места." Евгений Иванов, КРИБ: "За да има икономически ръст, който да доведе до отваряне на нови работни места, трябва да се преразгледа Законът за насърчаване на инвестициите. Затова КРИБ настоява да се намалят изискванията, при които чужденците получават право да пребивават постоянно в България."
Димитър Манолов, КТ "Подкрепа": "В бюджета не забелязах мерки за борба с контрабандата и сивия сектор. Не се вижда насочване на усилията в политики, които да доведат до растеж и благоприятно развитие на пазара на труда."
Николай Ненков, КНСБ: "Трябва да насочим усилията към ефективното усвояване на средствата от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с които да противодействаме на спада на заетостта."

Само 11% виждат края на кризата, според анкетите на "24 часа" от 2012 г. Минисоциологическото проучване не претендира за представителност, но е огледало за живота на българина през годината. 89% не са успели да си купят нищо през 2012 г., освен най-необходимото. 90 на сто твърдят, че дават повече от половината от парите си за храна. 37% се трудят 8 часа дневно, 35% - над тази граница. 69% работят за до 5 лв. на час, а само 8% - за над 20 лв. Всеки трети не може да разчита на заработеното, защото не си получава заплатата редовно. 52% оцеляват с цената на борчове, които трудно изплащат. 86% не вярват, че българите в последните десетилетия живеят по-дълго. Наред с мрачните картини има две светлинки. Едната е амбицията подрастващите българчета да получат модерно образование. 74% искат децата да изучават предприемачество в училище, 63% искат да има електронно училище, а 69% искат въвеждането на интелектуален спорт като шахмата. Другата добра тенденция - повече са солидарните с изпадналите в беда хора.

"Иде поколение, алчно за власт", казва в интервю за "Труд" социалният антрополог Харалан Александров. По думите му властта започва да се схваща като единствен маршрут за успех и социално израстване. Интелигентността и талантът вместо да се насочат към развиване на иновативни предприемачески проекти, които да изтеглят икономиката от кризата, се насочват към властови позиции в държавната йерархия. Изследвания показват, че младите хора вече не искат да бъдат предприемачи, а държавни служители. Сред най-желаните кариери са тези в полицията и службите за сигурност, които традиционно се асоциират с тайна и безконтролна власт. Младите вярват, че властта е това, което те прави силен и богат.