Показно покушение в София помете хвалбите на кабинета пред Брюксел

"Показно покушение в София помете хвалбите на кабинета пред Брюксел", акцентира "Сега". Само 10 дни след опита за покушение на лидера на ДПС Ахмед Доган, ден преди устния доклад за напредъка на България от Европейската комисия в битката срещу престъпността обвиняемият като наркобос Златомир Иванов-Златко Баретата беше прострелян от снайперист в центъра на София. По същото време в Брюксел министрите на вътрешните работи Цветан Цветанов и на правосъдието Диана Ковачева се хвалеха с напредъка си срещу престъпността пред свои колеги от ЕС, а главният прокурор Сотир Цацаров обещаваше реформи. Заради инцидента опозицията поиска оставката на Цветанов и на премиера Бойко Борисов. ГЕРБ геройски защити лидера си, а министър-председателят неглижира атентата.

"Рикошети по поръчка", коментира "Стандарт". Какво общо има между нападението над Ахмед Доган и вчерашната стрелба срещу Златко Баретата? Че и двете събития имаха съвсем различна цел от тази да ликвидират обекта на покушението. Както и че се случиха на възможно най-публични места с гарантирано присъствие на камери и журналисти. Публичните разстрели винаги са служили и за втора употреба.

Важни са не куршумите, а отзвукът. Рикошетът от изстрелите нанася истинските поражения - как ще реагира обществото. Без да изпадаме в плен на теориите за световната конспирация, заинтересуваните от дестабилизацията и създаването на обществено напрежение сили трябва да се търсят сред кръгове и хора, за които подобен сценарий им идва дюшеш. Възможно е кукловодите да се търсят навън. Но по-логично е това да е задкулисен играч, който е загубил вяра в политическия арсенал. И просто сменя тактиката.

"Явно става дума за някакви пипалца, които имат интерес от нестабилност, напрежение, компрометиране на управлението. У нас има много хаотични неща, които се опитваме да свържем, а после се оказва, че са случайни. Ние, които сме отстрани, нямаме достатъчно факти, за да докажем, че има нещо сенчесто, планирано", посочва в интервю за "24 часа" Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

"Аман от хленч и оправдания!", коментира "Сега". "Смачканата" от ГЕРБ организирана престъпност вчера прати снайперист, който да ликвидира илюзията, че България е сигурно място. Инцидентът бе силно натоварен със символика - посред бял ден, в самото сърце на София, пред храма на Темида, на метри от сградите на правителството и президентството, някой простреля строго охраняван арестант. При това става дума за една от емблематичните фигури на прехода - Златомир Иванов-Баретата, който, преди да се сдобие с прякор, бе служител на МВР. Как реагират управляващите? Традиционно - стовариха цялата вина върху съда и закона. Но нали правителството внася, а пък управляващото парламентарно мнозинство приема по-добри закони, след като сегашните пречат. Така че постоянното хленчене е повече от абсурдно. Проблемът е един-единствен - и той е в срастването на организираната престъпност с държавата. Практиката да се удрят едни групировки, за да могат техните места да се заемат от други групировки, по-приближени до властта, няма да доведе до по-голяма сигурност.

"Борисов предрече Апокалипсис, ако ГЕРБ загуби изборите, съобщава "Сега". "Можем да говорим за евроатлантическо сътрудничество и усвояване на еврофондовете до 7 юли - датата на изборите. Ако ГЕРБ не спечели изборите, евроатлантическото сътрудничество приключва." Тази апокалиптична картина очерта премиерът Бойко Борисов на работен обяд с посланици и представители на едрия бизнес, организиран от Американската търговска камара. Борисов бе поканен да изнесе презентация за приоритетите на правителството в бъдещите оперативни програми и стратегия Европа 2020, но предпочете да говори за отделни политически събития в страната. Така темата на срещата почти не бе адресирана, но според премиера проблем с европейските пари и приоритети така или иначе няма. Още в началото на изказването си Борисов обясни, че няма смисъл да говори за новия програмен период и бъдещите оперативни програми, защото изборите предстоят.

"Ерата "Игнатов" в образованието приключи твърде късно", коментира "Сега". Ерата "Игнатов" в българското образование приключи безславно и с голямо закъснение. За целия си мандат Сергей Игнатов така и не успя да влезе в ролята си на министър, а остана бившият ректор на НБУ, който под прикритието на реформаторските идеи за реформи и въвеждане на ваучерна система за университетите, всъщност лобираше за своя университет. Сега образованието се приема като един от най-забатачените сектори - не само по отношение на законодателните промени, което Брюксел написа в съкрушителен доклад още преди година, а и в усвояването на средства от еврофондовете. Ако в края на мандата трябва да се пише оценка в бележника на Игнатов - тя ще е "тройка" по милост, защото въпреки министъра, а не благодарение на него се случиха и някои положителни неща в сектора - рейтингът на висшите училища, въвеждането на бонуси за добрите университети и студентското кредитиране. А завещанието му за следващия министър на образованието са четири пропилени години за образованието.

"Страхът от Брюксел ускори оставките", смята бившият министър на образованието и депутат от десницата Веселин Методиев. В интервю за "24 часа" той посочва, че оставките се случват, след като се видя, че ГЕРБ излиза в позицията на губещи от референдума за АЕЦ "Белене". Политическият отговор, който властта дава, е ясен - и двете засегнати сфери са изключително чувствителни - колко плащаме за ток и парно и какво става с образованието. Дъждът от ставки в момента прилича по-скоро на опит министър-председателят Бойко Борисов да покаже, че контролира политически ситуацията в страната, казва Методиев.

"Борисов, Игнатов и глава лук", коментира "Труд". Оставките на Ангел Семерджиев и Сергей Игнатов са основната част от представлението "Подпри имиджа". Основното е главата лук, която изпрати на Бойко Борисов жената от фалиралия ВМЗ "Сопот", и отговорът на премиера тя да си продаде златните пръстени. Жизнеутвърждаващото заглавие "Борисов и жената с лука и златните пръстени се сдобриха" обиколи медиите. Хората може и да не разбират много от научни изследвания. Можеш да ги залъжеш, че увеличението на тока, парното и газа са всъщност намаления. Но да се погавриш с гладуващия, с мизерстващия от предприятието, за което ти самият отговаряш, е прекрачване на всякакви граници. Не можем да не се възхитим обаче от силния обществен нюх на премиера. Той прекрасно осъзнава, че може да уволни целия кабинет, но без снимка с жената с пръстените е свършен.

"Референдумът свърши, чакаме референдума", коментира "Преса". Следващият референдум няма да е по-успешен, ако не са изпълнени три условия. Първо, гражданите да знаят какво ще последва от тяхната активност. Второ, да осъзнаем, че допитването е сцената, на която звучат различни позиции. Това е начин да опознаем групите, от които е сглобено обществото ни, и да се съобразяваме с тях. Трето, политиците да не яхват пряката демокрация на всяка цена. Проблемът е, че точно третото е на път да се случи в пълен обем поради задаващите се избори. Партиите би трябвало по-трезво и смирено да разтълкуват случилото се на 27 януари, но засега подобни симптоми няма.