"Фигаро": Избори в България в нездравословна обстановка

В последните дни на предизборната кампания българите си намериха нов кумир. Той се казва Григор Димитров и не е обаятелен политически лидер, а тенисист от Хасково, който онзи ден победи водача в световната ранглиста - сърбина Новак Джокович, пише кореспондент на в. "Фигаро" от София. Внезапно цялата страна започна да следи мълниеносния възход на младия Гришо, принуждавайки партиите да отлагат последните си прояви заради мачовете му, за да не се окажат в празни зали.

Този спортен подвиг изглежда е единственият лъч надежда след няколко месеца на политическа и икономическа несигурност, последвали изненадващата оставка на консервативното правителство на Бойко Борисов в средата на февруари в резултат на няколко седмици на обществено недоволство.

Предизборната кампания беше особено ожесточена и нечистоплътна, коментира пред вестника политологът Огнян Минчев. Вместо да водят смислени дебати за бъдещето на страната, основните партии се замеряха с кал, казва с огорчение той.

В България тази стратегия си има име: "компроматни войни" - от компрометиращите досиета, идващи често от "службите", които периодично се изваждат на бял свят за дискредитиране на опонентите. Към това се добавиха разкритията за незаконните телефонни подслушвания, извършвани от вътрешното министерство, отбелязва "Фигаро".

Колкото до бъдещото правителство, никоя от партиите няма да получи абсолютно мнозинство, така че се очертават мъчителни, дори невъзможни преговори. Широката ляво-дясна коалиция, предложена дискретно от западните партньори на София, например, беше официално отхвърлена. "Единствените печеливши ще са малките
партии, които ще играят ролята на арбитри", прогнозира политологът Тодор Танев.

Дребни сметки на партиите обаче като че ли не интересуват избирателите в страна, където минималната работна заплата от 150 евро едва стига да си платиш сметката за тока. Още повече, че събитията тази зима си остават донякъде загадка? Кой стоеше зад протестиращите, които на моменти издигаха сюрреалистични искания? Какво всъщност накара Бойко Борисов, който винаги се е кълнял, че последен ще напусне кораба, да подаде оставка?

В страна, където хората са убедени, че протестиращите неминуемо са платени от тъмни сили и че истинските решения не се вземат в София, а някъде между Вашингтон и Москва, спекулациите се роят. Ако се вярва на българите обаче, едно е сигурно: те са само фигуранти във вече написан сценарий, заключава "Фигаро", цитиран от БТА.

В материал на американската агенция „Блумбърг“ се казва, че ГЕРБ, партията на бившия български премиер Бойко Борисов, и основният й съперник - партията на социалистите - са почти наравно в надпреварата преди предсрочните избори, което създава опасения дали следващото правителство ще бъде способно да разшири програмата за икономии.

България, най-бедната страна от Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на глава от населението, бе хвърлена в политически сътресения през февруари след масови протести срещу мерките за икономии, подобни на вълненията в цяла Европа.

Следващото правителство ще трябва да намери баланс между коалиция, готова да продължи бюджетните съкращения, за да преодолее кредитната криза в Европа, и придружените от насилие протести срещу бедността, корупцията и високите сметки за комунални услуги, които принудиха правителството на Борисов да подаде оставка, отбелязва Блумбърг.

"Политическият риск в България се увеличи забележимо", отбелязва Никълъс Спиро, управляващ директор на лондонската компания Spiro Sovereign Strategy Ltd. "Проблемът на България не е липсата на доверие сред част от играчите на пазара, а липсата на доверие сред част от собствените й граждани", отбелязва експертът.

Подкрепата за Борисов намаля, тъй като той не успя да подобри жизнения стандарт на българите, които продължават да живеят според строгите бюджетни и финансови правила от 1997 година, когато криза доведе до затваряне на една трета от банките в страната, посочва агенцията.