Българите не се борят, чакат друг да ги оправи!

Българите все чакат някой друг да ги оправи. И все се надяват да се появи някой нов Спасител. Но докато не разберат, че само те самите могат да си помогнат, промяна няма да настъпи, коментира австрийският в. "Ди пресе".

На последните избори българите трябваше да избират между чумата и холерата - между мъчителното потъване и бавното оскотяване. И нищо чудно, че почти половината от избирателите изобщо не си направиха труда да се разходят до урните. Българинът е свикнал да чука на дърво, когато си пожелава да не му се случват лоши неща. Но този път това не му помогна особено - дяволът му се яви под формата на нещо, което той познава много добре: безсъвестни, корумпирани и арогантни политици.

Нещо много важно

Но как се стигна дотук, се питат мнозина сега. И не само в социалните мрежи хората се тюхкат, философстват, дискутират, анализират. Но пропускат нещо много важно - че ако политиците са лоши, то е не защото са си лоши поначало, а защото им е било позволено да станат такива. Ако ще сме за политика, обърната към хората, трябва просто да си я поискаме. Ако си мечтаем за нормален живот, трябва просто да изискаме от политиците да вдигнат на крака болната икономика. А ако ни е дошло до гуша от корупционни практики, просто трябва да се държим настрана от подобни схеми.

Именно това обаче не се случваше в България през последните 25 години. Комунизмът беше научил българите да приемат безропотно това, което им се поднася. Но не и да се борят за правата си. Те все чакат някой друг да ги оправи, чакат Спасителя. В годините на комунизма този Спасител се казваше Америка, после спасението беше някъде на запад, а днес - в Европейския съюз. От промените насам в страната се появиха и доста самозвани "спасители" - бивши царе, бивши комунисти, пожарникари дори. Всички те идваха с големи обещания и широко разтворени джобове, които чакаха да бъдат напълнени.

Формулата на спасението

На последните избори обаче Месията така и не се появи. Българите, които се решиха да гласуват, се опитаха да изберат по-малкото зло. Последният Спасител - бившият премиер Бойко Борисов - беше разпънат на кръст, а чудото на възкресението така и не се случи. Гласуването потвърди онова, което си знаехме и преди вота: че политиците нямат нито програма, нито визия за това как да изведат страната от кризата и как да помогнат на сънародниците си да се избавят от отчаянието. Ново общество не се прави със стари политици.

Докато родителите не започнат настойчиво да искат по-добри училища за децата си, болните - по-добро здравеопазване, а младите - по-добри перспективи за бъдещето, жабата няма как да се превърне в принц. В този затънтен край на Европа едва ли скоро ще се появи някой нов Спасител, който да извади този малък балкански народ от дълбокия му сън. Формулата на спасението е друга - помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
Дойче веле