През последните 20 години са констатирани близо 200 случаи на оскверняване на мюсюлмански храмове, молитвени домове и турски гробищни паркове. Това коментира за БТА главният секретар на Главно мюфтийство Ахмед Ахмедов.
В повечето случаи става въпрос за нарисувани свастики или счупени прозорци на храмове, изпотрошени или зацапани със спрей надгробни плочи, изкъртени надписи и снимки на надгробните камъни. Една от последните вандалски прояви е от миналата година в Казанлъшко, където е стреляно по минарето на джамия с въздушна пушка.
В края на април т.г. е ограбен месджидът /малък молитвен дом/ в Бургас, като са задигнати парите от касичката за дарения, както и предмети от обзавеждането на храма.
Случаите се окачествяват като дребни хулигански прояви и по тях има заведени само жалби. Според българското законодателство нанесена имотна щета до 200 лв. не е наказуема, уточни Ахмед Ахмедов. За нито една вандалска проява през годините няма установен извършител, отбеляза той.
Ахмедов припомни случай от преди близо две години, при който е изкъртено фасадното осветление на Главно мюфтийство в София. Сградата разполага с външни камери, има заснети кадри, но въпреки това не са открити извършителите, отбеляза главният секретар на изповеданието.
Той уточни, че ежегодно по всички случаи на оскверняване Главно мюфтийство изготвя доклад, с който уведомява МВР и МВнР.
Уведомяват се и международни институции като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, ООН, Международния съд в Хага, Международния съвет за правата на мюсюлманите.
Неведнъж чрез Националния съвет на религиозните общности в България сме се обединявали срещу подобни престъпления от омраза към изповядващите различна религия.
Изпращали сме нарочни декларации и уведомителни писма до компетентните органи, както на държавно, така и на общинско ниво да се вземат адекватни мерки, коментира главният секретар на изповеданието.
По думите на Ахмедов проблемите на всички религии са общи - освен случаите на оскверняване на религиозни храмове, не малко са и случаите, в които по различни причини свещенослужителите се ограничават в изпълнението на своите функции. Общ проблем е и липсата на религиозно-морален фактор във възпитанието на младите.
Всички ръководители на религиозни общности имаме единна позиция за това в училище под една или друга форма да се изучава религия, допълни Ахмед Ахмедов.
В отговор на въпрос на БТА колко са общо случаите на оскверняване и на други религиозни храмове в страната директорът на дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет Емил Велинов съобщи, че в дирекцията не се води такава статистика.