Ако изборите бяха днес, за БСП биха гласували 20.9 на сто от избирателите, а за ГЕРБ - на 17.9%. Това сочат данните от изследването на „Сова Харис“ за периода 31 август - 9 септември, по поръчка на вестник „Преса“.
ДПС ще получи подкрепата на 6.2% от избирателите, а НФСБ - на 2.3. „Атака" ще получи около 2.1%, а ДСБ – 1.3%. 20% от анкетираните са категорични, че няма да гласуват, а 19.5% пък не знаят коя партия биха подкрепили.
В рамките на последната година ГЕРБ изгуби около една трета от привържениците си. За разпад на електоралното ядро на партията на Бойко Борисов обаче засега не може да се говори. Изразени в абсолютни числа, подкрепата за БСП може да се оцени като 1,1-1,2 милиона гласа, а тази за ГЕРБ - около 1 милион гласа, коментира пред изданието социологът Васил Тончев.
Намалялата подкрепа за ГЕРБ отваря ниша, в която може да се вместят нови субекти. Това са Демократичният реформаторски блок (ДРБ) и платформата, която може да се развие около движението „България без цензура“, смятат от „Сова Харис“.
На въпрос одобрявате ли създаването на: 22% отговарят положително за Реформаторския блок, 20.2% за „България без цензура“ на Николай Бареков, 8.3% одобряват създаването на БАСТА.
На въпрос „Кой е по-добрият вариант за България“, 23.7% искат предсрочни избори наесен, 27.6% настояват за изнапредени парламентарни избори заедно с тези за Европейски парламент, 22.9% пък смятат, че следващият вот трябва да е редовен – след 4 години. 25.8% от анкетираните не могат да преценят.
Оценките за дейността на новите министри са аналогични на тези, които техните предшественици от кабинета на Бойко Борисов получаваха в средата и в края на мандата на ГЕРБ, отчитат социолозите.
Според избирателите най-успешно засега се справят със задълженията си премиерът Пламен Орешарски и неговият заместник - министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Те получават позитивна оценка от около една трета от гласоподавателите в страната. С потенциал да се присъединят към това ниво за оценка са още външният министър Кристиан Вигенин, министърът на отбраната Ангел Найденов, министърът на труда и социалните грижи Хасан Адемов, министърът на финансите Петър Чобанов и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Делът на положителните оценки за тях се движи между една четвърт и една пета от електората. Дали поради по-голяма пасивност, или поради неумение да демонстрират действията си пред обществото, по-голямата част от министрите остават в зоната на 15-20% положителни оценки, което е по-ниско от подкрепата за политическите сили, които са ги издигнали. В дъното на тази класация засега са министрите на околната среда и водите Искра Михайлова-Копарова и на инвестиционното проектиране Иван Данов.