Близо 95,7 млн. евро ще ни отпусне Брюксел за опазване на границите, техническа помощ, обща визова политика, както и за оперативна подкрепа и подпомагане на полицейското сътрудничество. Средствата ще бъдат предоставени на страната ни от европейския фонд "Вътрешна сигурност", пише "24 часа", цитирайки зам.-министъра на вътрешните работи Васил Маринов.
Сумата ще бъде отпусната за периода 2014-2020 година. Отделно заради кризата с бежанците Европейската комисия ще финансира България с 11,5 млн. евро за същия период.
Темата за окупацията в родните университети е водеща за днешния печат. "Властова неадекватност", нарича "Дума", случващото се в СУ "Св. Климент Охридски". Противниците на сегашната власт не можеха да направят нищо по-добро за собственото си връщане "горе" от окупацията на Софийския университет. Перфектно замислено. Улицата очевидно не свърши работа, циркаджийските вотове - също. Алма матер обаче - храмът на българското образование, е доста възбуждащ обект за общественото съзнание, се чете в материал на вестника.
"Сега" продължава темата с коментара: "Ръководствата на университетите не успяха да спрат окупациите". На шестия ден от началото на акцията на "Ранобудните студенти" в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" окупацията на висши учебни заведения се разрасна и обхвана освен София и други градове. Вчера с блокирани зали или аули бяха НАТФИЗ, Нов български университет, Великотърновският университет, Техническият и Пловдивският университет. В СУ е окупирана и най-голямата зала във факултета по журналистика, а от вторник се очаква и блокиране на зала в биологическия факултет.
"Труд" се включва в темата, разяснявайки, че най-големият проблем е липсата на масовост сред студентите, както в групата на окупаторите, така и в тази, която не подкрепя окупацията. Това всъщност е и причината протестът да придобива не толкова обществен характер, а да е крайно политически, смятат преподаватели. Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова в коментар за окупацията на СУ "Св. Климент Охридски" споделя пред ежедневника: "Университетът като институция е нещо неполитично и не бива да се прави политика в университетите. Мисля, че трябва да се организират така нещата, че учебният процес да не прекъсва и който иска да получава своите знания."
Пред "Сега" социалният министър Хасан Адемов признава: " Социалните помощи не трябва да растат, преди да се направи реформа. Има известна несигурност относно евросредствата, с които ще разполагаме догодина."
Виетнам планира да доставя сурови продукти за преработка в България и последващ износ на европейските пазари. Това стана ясно след разговорите на президента Росен Плевнелиев с виетнамския му колега Чъонг Тан Шанг вчера, информира "24 часа". Двамата президенти обявиха Съвместна декларация за стратегическо партньорство чрез прилагането на нов модел на икономическо сътрудничество, в основата на който стои позиционирането на България като транзитна държава за преработка и износ на виетнамски продукти и услуги за ЕС и Югоизточна Европа.
Вече са избрани банките - посредници за заема, който правителството мисли да изтегли до края на годината в размер на 360 млн. евро. Те ще работят в консорциум, стана ясно от думите на финансовия министър Петър Чобанов. Банките са - "Deutsche Bank и Raiffeisen Bank, уточнява "Капитал Daily". С актуализацията на бюджета за тази година правителството получи възможност да изтегли допълнително до 1 млрд. лв. дълг, за да финансира бюджетния дефицит.
Една част от средствата ще бъдат набрани с емисии държавни ценни книжа на вътрешния пазар до края на годината. За другата (700 млн. лв.) управляващите избраха външен заем, познат като Schuldschein. Той се предлага основно от германски банки, затова и логично сега изборът на посредници е попаднал върху базирани в Германия и Австрия финансови институции.
"Държавата сама се бойкотира за актуализация на бюджета на НЗОК", информира "Сега". Предложение за актуализация на бюджета на НЗОК за 2013 г. със 100 млн. лв., внесено от управителя на касата Румяна Тодорова, е гледал вчера рано сутринта надзорът, но то не е било прието. "За" са гласували представителите в надзора на двата синдиката, на пациентите и на БТПП. Трима от представителите на държавата и човекът на АИКБ са се въздържали.
"Предложението ни се внася от управителя на НЗОК, министър Таня Андреева ден преди това обещава, че ще се разплати с болниците - как, като няма пари, не е ясно. При това положение се предполага, че актуализацията трябва да е съгласувана с правителството, с министерството на финансите, а се оказва, че представителите на държавата в надзора се въздържат от гласуване. Казах им, че няма да ни правят на маймуни, и напуснах", обясни Иван Кокалов от КНСБ.
Десет века след изчезването на зубъра, известен още като европейски бизон, започва възстановяването му по българските земи. Пилотният проект "Дивият свят на Източните Родопи" стартира в дивечовъдната станция "Студен кладенец" край Кърджали, където бяха пуснати един мъжки и 4 женски бизона.
"Гърция може да поиска 1 млрд. долара военни репарации от България", пише "Сега", позовавайки се на материал от в. "Вима". В основата на искането е историческо изследване и доклад, изготвени от урбаниста Константинос Доксиадис (1913-1975). Той изчислява вредите, нанесени от Германия, България и Италия на Гърция по време на окупацията й през Втората световна война на обща стойност 17.8 млрд. предвоенни долара, което през 1938 г. се равнява на гръцкото БВП за 33 години, или на бюджета на Гърция за 130 години.
Според Доксиадис, който е бил правителствен координатор за данните за претърпените щети,
предоставени от всички гръцки министерства, Германия дължи на Гърция 10.8 млрд. долара, Италия - 6 млрд. долара, и България - около 1 млрд. долара, предаде GRReporter.