Най-добрият период за приватизация в страната беше в началото на 90-те години и той беше пропуснат. Това беше моментът, в който затворените дотогава пазари на Съвета за икономическа помощ (СИВ) се отвориха и имаше възможност индустриалните гиганти да запазят сравнително добро икономическо състояние. Това каза в ефира на Bulgaria On Air проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата за втори пореден мандат.
По думите му всички тези дружества е можело по-рано да бъдат приватизирани от големи компании. Той посочи, че виновникът това да не се случи е българският политически елит.
„След 1989 г. започна бързо обезценяване на техните активи и нещата тръгнаха в погрешна посока. Печалният резултат беше фалитът и изчезването на голям брой предприятия или както противниците на приватизацията говорят - деиндустриализацията на България“, коментира той.
Според него съществува мнението, че ако едно дружество е държавно, то обслужва обществения интерес и допълни, че това не е така въобще.
„В повечето случаи просто се оплячкосват от определени кръгове на хора със специални интереси. Пример е разграбването на банките. Банкерството, което съществуваше до 1998 г., не беше истинско. Банките буквално бяха източени чрез раздаването на кредити на близки и свързани лица, при нарушаването на всички правила на търговското банкерство и се превърнаха в откровени пирамиди“, обясни Димитров.
„Приватизацията има негативен оттенък в общественото съзнание, защото преди нея започна раздържавяването, което се разделя на три вида. Единият е частното разполагане с държавни или обществени активи, другият е реституцията и третият е приватизацията, като за последните две има ясна законова рамка“, посочи доц. Красен Станчев, председател на съвета на директорите на ИПИ.
По думите му в България заради всички промени в Закона за приватизация са приложени всички възможни методи на приватизацията, измислени от икономистите.
Станчев коментира, че от тези форми на раздържавяване само частното разполагане е близко до кражбата,а това се приписва и на целия процес.
„Колкото и да е осъдителна дадена процедура или метод по приватизация, тя винаги е протичала в рамките на закона, винаги е имало някаква промяна в правната рамка, която е оправдавала действията на онези, които са приватизирали“, каза още той.