Какъв е ефектът от отварянето на трудовия пазар в Европа у нас? Единственият бранш, където анализаторите вече виждат наченки на остър дефицит на кадри, е здравеопазването. Най-малко седем хиляди лекари са имигрирали в друга страна от Европейския съюз, Швейцария и далечна Канада.
„Вече има цели региони в страната, по които в отделни специалности няма лекари. Все по-страшно е”, казва д-р Цветан Райчинов от Българския лекарски съюз пред bTV.
При компютърните специалисти от няколко години обаче се наблюдава обратната тенденция. Все повече софтуерни специалисти искат да работят в родината си, дори и дистанционно. Причината е стандартът на живот – например в Германия само за наем отиват 1000-1500 евро.
Но все още заети в много нискоквалифицирани професии предпочитат да работят на Запад, където заплатата за същия вид труд е доста по-голяма.
Агенцията по заетостта напомня на българите, които искат да заминат в Западна Европа, преди да ползват платените услуги на частни трудови борси и посредници, да разгледат има ли интересна обява за тях в безплатния европейски интернет портал за наемане на работници в общността, където има стотици предложения.
За българските работодатели пък специалистите напомнят, че бежанската вълна от Сирия е шанс да наемат нискоквалифицирани работници.
В същото време регистрите на НОИ и на данъчните показват, че у нас легално работят над 12 хиляди европейски граждани. Освен млади хора, в България на работа идват и мениджъри на много високи позиции, които прекарват в българските подразделения не повече от 3-4 години.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.