За дясното ДПС е сложно да прави политика с БСП

"За дясното ДПС е сложно да прави политика с БСП", е озаглавено интервюто в "24 часа" със социолога Андрей Райчев. Според него новият период на правителството се състои в това, че то започва да казва какво е, да търси идентичност. И затова грижата за малкия бизнес и за българското производство – заявена на срещата на бизнеса с премиера Пламен Орешарски, е фундаментално важна черта на правителството, която то иска да има. В едно социално правителство има много възражения от страна на ДПС. Докато въпросът, че българското производство трябва да се развива, е силно общо кратно за коалицията БСП - ДПС и за правителството е естествено това да бъде неговият главен акцент.

Въпросът за реиндустриализацията е политически удобен за двете партии да продължат да се чувстват добре на власт.

"Задължителното гласуване спира олигархията", коментира в "Труд" политологът Огнян Минчев. Той посочва, че партиите, чиято подкрепа е изградена върху комбинация от силно мотивирани твърди ядра, репресивен контрол върху широки кръгове избиратели и интензивни практики на купуване на гласове, ще бъдат категорично маргинализирани, ако вместо 50-55 на сто от избирателите пред урните се озоват 80 на сто от имащите право на глас. Въвеждането на електронно гласуване ще мобилизира гласоподаването и на българската диаспора в чужбина. Българската олигархия и крупната организирана престъпност съществуват и се разрастват за сметка на обезкървяващото се българско общество.

Комбинацията между задължително гласуване и електронно гласуване ще разшири представителността на политическото управление и ще прегради пътя на олигархичния монопол към цялостен контрол над българската държава и общество. Властващата гарнитура няма да допусне референдум по тези въпроси - само гражданите могат да го направят неизбежен със своите подписи в полза на това общонародно допитване.

"ГЕРБ мисли за нов вот след провала на третия", съобщава "Сега". Вотът на недоверие срещу кабинета за провал в сигурността очаквано бе отхвърлен вчера с гласовете на 116 депутати, сред които и един независим бивш гербер. Групата от 93-ма представители на ГЕРБ се обяви "за", а 8 от "Атака" се въздържаха. Това обаче не обезкуражи опозицията и лидерът Бойко Борисов обяви, че вече е готов със следващ вот на недоверие, без да уточни темата. Най-вероятно атаката ще е срещу финансовия министър заради разпределението на парите от програмата за общините.

"Третият вот срещу Орешарски -много безсмислен, много омерзителен", коментира "Сега". Имаме голям проблем, той се нарича "обезценяване на парламентарната опозиционност". Или - "имитация". Този вот бе толкова празен, безсъдържателен, ненужен, че дори самите депутати от ГЕРБ не се събраха в пълен състав - двама от групата на Бойко Борисов не гласуваха. Няколко от съюза БСП - ДПС липсваха. Това бе вот на недоверие, в който лидерите на основните партии дори не сметнаха да дебатират от парламентарната трибуна. Вотът трябваше да каже нещо на обществото, да отговори резултатно на обществена потребност, или най-малкото - да реши тактически задачи на опозицията. Нищо такова не се случи. Има десетки въпроси, по които правителството следва да бъде критикувано, но ГЕРБ не може да го прави. С такова поведение тя просто му помага. Това е голям проблем, защото друга парламентарна опозиция няма.

"Идва времето за лява политика", казва в интервю за "Дума" политологът доц. Мария Пиргова. Тя посочва, че след финансовата криза от 2008 г. дясното показа, че не може да се справи с кризата, след като я предизвика с финансовия разгул на банките, на финансовите пазари. Държавите трябваше да се справят с кризата, т.е. данъкоплатците, гражданите. С плащането на кризата бяха натоварени бедните слоеве както в ЕС, така и в САЩ.

Дясното не намери други решения. В цял свят се провеждат все повече форуми, които смятат, че лявото ще намери изхода. Времето за лява политика идва - от Запад, от САЩ, от президента Обама и отново ще стигне най-късно до нас. В България дясното преобладава в публичното пространство понеже собствениците на медии са едрите собственици. Едрият капитал никога няма да признае, че кризата е стоварена върху раменете на бедните. Българският капитализъм не е социален. Българските собственици се отнасят с особена жестокост с работниците.

Трудовата повинност или периодът, в който мъже и жени бяха длъжни да работят определено време в полза на държавата (и основно в строителството), трябва да се върне, коментира "Монитор". Въвеждането на модела на Александър Стамболийски от 1920 година обаче трябва да бъде малко променен, за да пасне на днешната действителност. Това задължение трябва да е само за безработните хора, които имат криминална регистрация дори за една открадната кокошка. Такива са доста голяма част от представителите на ромската общност у нас и най-вече тези в отдалечените провинциални села, в които МВР преди дни изпрати целия ресурс на жандармерията. Акцията е похвална, но тя ще даде само временно решение на проблема, а трябва да се помисли и за обозримото бъдеще.

Фирмите няма да могат да използват дребен шрифт в договорите с потребителите, отбелязва "Труд". Така ще се прекрати практиката "неприятната" за клиентите информация да се изписва с по-малки цифри и букви. Забраната ще бъде въведена с промени в Закона за защита на потребителите, чийто автор е депутатът от БСП Иван Ибришимов. Идеята му среща одобрение сред народните представители от всички парламентарни групи.

"Да не вземе моторът на икономиката ни да "кашля", е анализът в "24 часа" на Красен Йотов от "Индъстри уоч". Той посочва, че очакванията са през 2014 г. еврозоната да се стабилизира и да поеме по-уверено по пътя на растежа.

Статистиката показва, че ръстът на експорта през 2013 г. се дължи предимно на Европа. Износът на българска продукция към ЕС е скочил с 9%, докато към другите страни се е повишил едва едва с 3,5% годишно. Българският износ към западните ни съседи се е стопил с двуцифрени темпове през м.г. България е изнесла едва с 2% повече стоки към Турция през 2013 г. Износът към Руската федерация е нараснал само с 1%. Кризите в Турция, Украйна и
приземяването на китайската икономика означават, че нашите надежди пак са насочени към Европа.

"Блокадата е само пореден залп във "войната на тировете", коментира "Сега". За по-малко от година граничните пунктове между България и Турция са затворени за четвърти път за товарни камиони. Блокадата изглежда вече е традиционно оръжие, с което превозвачи и от двете страни притискат държавните администрации с настояване проблемите им да бъдат решени. Броят на разрешителните за превоз е основното противоречие между двете държави - проблем, нерешен с години. Резултатът е, че огромни загуби търпят не само превозвачите, но вече и производствени фирми в България. И всичко това - заради чиновническо безхаберие и бездействие в очакване нещата да се изгладят някак от само себе си. Преди няколко месеца в отговор на българска молба Европейската комисия отказа да се занимава с двустранните ни въпроси. Всичко вече зависи от нашата администрация - да намери решение, при което сегашната блокада да не се окаже наистина пореден залп във "войната на тировете".

Битка за превоз на минимум 2 млн. тона стоки на година. Затова е войната за разрешителните между България и Турция, която се води от години, посочва "24 часа". Турция иска на година 250 000 транзитни разрешителни, за да може да вози стоки от Близкия изток към Европа, освен това й трябват и за превоз на собствените й товари. България получава на година 10 000 транзитни турски разрешителни.

"Пропастта в заплатите в София и провинцията се разраства", акцентира "Сега". Средната работна заплата в България е достигнала 828 лв. през четвъртото тримесечие на м.г. Само в София средното възнаграждение надхвърля тази сума и е 1138 лв. Видин продължава да бъде регионът с най-ниски възнаграждения.

Там са вземали средно 538 лв. през последното тримесечие на 2013 г.