Как пъзелът след евровота влияе на икономиката ни

Как разбърканият след евровота политически пъзел се отразява на икономиката ни? "Стандарт" търси отговор от шефовете на две от работодателските ни организации. Тази политическа турбуленция, която продължава повече от година, в никакъв случай не е продуктивна за българската икономика, заявява Божидар Данев, председател на БСК. "Смятам, че при това политическо статукво в близките 5 г. няма да има стабилна конфигурация. Единственият изход би могъл да дойде при промяна на състоянието на европейската икономика. В противен случай трудно бихме могли да мислим, че българската икономика независимо от политическите боричкания у нас може да тръгне напред", дппълва той. Втори възможен изход според него е, ако всички партии седнат на една кръгла маса и се договорят как да излязат от патова ситуация.

Да има предсрочни избори само защото някой ги поиска, това не е достатъчно. Защото ще се влоши бизнес средата, е мнението на Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Да се сменят три правителства за 1 г., това също не е добро за икономиката. Не виждам измежду кандидатите и някой по-подготвен от настоящия премиер Пламен Орешарски. Не можем да станем по-богати с решение на парламента, а само с повече работа, изтъква той.

"Работникът на властта: лоялен и на купони", коментира в "Сега" Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Традиционно на избори общественото недоволство се фокусира върху така нареченото купуване на гласове, но сега фокусът е върху едно още по-грозно явление - контролирания вот, който се характеризира с насаждане на страх и на практика - принуда. Случилото се в мини Бобов дол не е купуване на гласове, а пример за това как политици и функционери консумират власт, правейки зависими обикновени хора. Мините в Бобов дол би следвало да са един от примерите в страната за нормативна защита на правата на работниците - там има сериозно присъствие на синдикати, както и действащ колективен трудов договор с обичайните защити от уволнение и традиционните допълнителни придобивки. На пръв поглед тези работници би следвало по-трудно да бъдат притискани да гласуват за една или друга партия. Това, което видяхме обаче, е точно обратното - гавра с работниците с т.нар. ваучери за храна (май по-скоро става дума за някакви купони), както и заплахи от уволнение, ако не се следва правилната политическа линия. Ето как колективните защити и придобивки всъщност се превръщат в инструмент за натиск и принуда.

Как ще се отрази политическата несигурност на икономиката, коментира в "24 часа" финансистът Емил Хърсев: Ако бизнесът си работи, не му трябва министър да му върши работата. Кабинетът се справя умерено добре в рамките на това, което може да направи. Имаме една социалистическа и една либерална партия и един от принципите, които следва, е да опазва финансовата стабилност и да не допуска дефиците над онези, които са договорени в рамките на ЕС - максимум 3%. В рамките на този дефицит нищо фатално не може да се случи в икономиката.

Красен Йотов, "Индъстри уоч", анализира в "24 часа" кои сфери на икономиката са най-силно зависими от политиката: На първо място, политическата нестабилност няма да се отрази добре върху пазара на труда. Той дава признаци на съживяване, но то се случва с прекалено бавни темпове. На второ място, разместването на политическия ребус ще окаже въздействие върху инвестиционната активност в реалния сектор. Традиционно инвестициите, които са дългосрочни проекти, свързани с големи разходи, са най-чувствителни към резки промени в икономическата обстановка. Увеличението на политическия риск отблъсква чуждите инвеститори, които и без това гледат скептично към Източна Европа.

"Не искам да бъда в един отбор с хора като Бойко Борисов и Иван Костов, заявява в интервю за "24 часа" Николай Бареков, лидер на "България без цензура", избран за евродепутат. - Нашата позиция срещу управлението на БСП и ДПС е принципна и искаме да се мине през предсрочни парламентарни избори, за да бъда ББЦ ключов фактор в парламента. ББЦ е новият центристки фактор в политиката, защото ДПС вече не е желан партньор за никой освен може би за Бойко Борисов. Очаквам разпад на парламентарната група на "Атака". Като партия ще работим с младите хора и в ГЕРБ, и в БСП и ще поддържаме активен диалог с тях. Единственият безалтернативен партньор за нас може да е НФСБ, защото не са участвали в управлението", посочва Бареков.

"Реформаторско бленуване", коментира "Монитор". Видимото облекчение, което изпитаха лидерите на Реформаторския блок от избирането на техен евродепутат, е надежда за оцеляването на автентичната десница. Но твърде нищожна. Резултатът им от 144 535 гласа показва друго - десният файтон от малки партии остава пак извън борда, ако изборите бяха за парламент. Може дори да се говори за погром, защото само за една година те са загубили повече от половината си гласове. Катастрофата при Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева е пълна - от получени половин милион гласове на изборите за президент (2011-а), до 21 306 преференциални гласа сега. Най-вероятно Кунева вече си дава сметка, че няма начин да остане лидер на коалицията, нито партията й ще има тази тежест. И ще трябва да отстъпи водещата позиция на ДСБ. Още по-вероятно е да се наложи да не е повече лидер и на ДБГ, защото й бе даден ясен знак, че тя не може да бъде лице на традиционната десница.

Преформулирането на коалицията е неизбежно. Изводът по този повод на лидера на "Синьо единство" Надежда Нейнски, че десницата ще се възроди в България, когато се откаже от компромисите и със самочувствие и смелост приеме новите предизвикателства, е една показателна истина. Но не е ясно как тя ще се впише в бъдещите действия на реформаторите. "Винаги пренареждането на една листа води до напрежение, въпросът е да направим верните изводи и да преодолеем напрежението. Както и да разберем, че бъдещето на РБ е в това да бъде много по-консолидиран", така Радан Кънев, лидер на ДСБ, коментира в "Стандарт" преференцията, която изпрати Светослав Малинов вместо Меглена Кунева в Брюксел. Кънев отчита, че отделните партии членки в РБ в различна степен са загубили подкрепата си, а самостоятелното им явяване на парламентарни избори е напълно безнадежден сценарий. Той обявява, че РБ ще стане политическа федерация и ще се бори за 3 пъти повече гласове

"Кметовете вече не искат повече власт", отбелязва в интервю за "Монитор" Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България. Тя посочва, че ако има общински данък общ доход, независимо дали 2 или 3%, вероятно натиск за повече субсидии от страна на общините няма да има. Ако обаче това не стане, ще има натиск за увеличаване на парите и за финансиране на общинските дейности. "През последните 7-8 г. кметовете не искат повече власт. Ние не сме дали нито едно предложение за увеличаване правомощията на кметовете. Общините искат ресурсно осигурени ангажименти, техническо и експертно осигуряване. Съвременните кметове са добри управленци в дейностите, които са развивани в предходни мандати, но има и нови Ц например европейските проекти. Не бих казала, че сме достигнали европейския капацитет по честно и добро управление на тези проекти", отчита Чавдарова.

ДКЕВР и неговите надзорници започнаха война на всички фронтове - срещу ЕРП-тата, производителите на зелена енергия, синдикатите, чуждестранните инвеститори и консултанти. Настроиха ЕК срещу себе си и българската държава. Провокираха критики в европейските медии. Дадоха повод за съгласувана интервенция на чуждестранните посланици. Поражението е въпрос на време, коментира в "Стандарт" Кръстьо Петков, председател на политическата формация Обединен блок на труда. Според него първата стъпка, която следва да направи едно правителство, ръководещо се от чувството за разум и следвайки икономическата логика, е да закрие генератора на енергийния хаос ДКЕВР, а на негово място да се създаде НКЕВР - Независима комисия за енергийно и водно регулиране - като реално автономен орган, без партийни квоти в него, с паритетно участие на независими експерти и представители на потребителите. Това ще успокои страстите и ще предостави технологично време за диалог, преговори и възстановяване на индустриалния мир.

"Битката за ЕС минава през България", коментира "Сега". Най-важният въпрос в момента е кой ще оглави новата Европейска комисия. Сформирането й трябва да приключи до 1 ноември, което означава не само да е избран неин председател, но и държавите да са предложили свои кандидати за еврокомисари, те да са одобрени от председателя и да са получили от него предложения за ресори, а след това да са препитани и одобрени и от Европарламента.

Всички тези етапи предполагат пазарлъци, защото дават картина за влиянието както на отделните държави, така и на политическите сили. На българския терен битката вече пламна, защото лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов оспори правото на правителството на Пламен Орешарски да посочи следващия български еврокомисар. Заедно с това той поиска от ЕНП да даде заместник-председателски пост на Мария Габриел, за да покаже, че не само Сергей Станишев има достъп до европейските партийни върхове. Положението на Станишев е по-трудно, защото трябва да се отбранява на два фронта. У дома трябва да крепи правителство, зависимо от крайнодясна партия. Ако Мартин Шулц не успее да се пребори за председател на ЕК, дните на Станишев начело на ПЕС вероятно ще бъдат преброени. Да се задържи на двата лидерски поста е невъзможно, защото ще генерира все по-силна вътрешна съпротива. Налага му се да избира, за да не загуби внезапно и двата и да се превърне в кръгло партийно сираче.