Медиите често правят спонтанен ПР по отношение на партии и политически лица, а личности като Бойко Борисов и Волен Сидеров се радват на топ ПР от страна на средствата за масова информация, обясни Орлин Спасов, един от медийните експерти, включени в изследователския екип.
По думите на Георги Лозанов политическият ПР у нас се е осъзнал след появяването на Бойко Борисов, който всъщност нямал собствен ПР-екип.
Медиите често са ПР-и на своите ръководители, собственици или на техните бизнеси, показва изследването.
По думите на Георги Лозанов засега ПР е все още дума с негативен знак, а дейността ПР била спорна. ПР-специалистите казват, че това е най-съвременният механизъм за движение на информацията, а журналистите - че ПР-ите са едни хитри търговци на информация и влияние, които търгуват с обществения интерес. И двете страни в допитването биха искали да се промени отношението към ПР, независимо, че анкетираните непрекъснато прехвърлят вината на другия, а в текстовете има двойственост на самото говорене, добави Лозанов.
Той говори за явлението "информационно масонство", при което представители на сенчестия и политическия елит определят информационния репертоар на една медия заедно с нейното ръководство.
Според Георги Лозанов зависимостта на медията все по-трудно става обект на гражданска реакция. Между двеста и три хиляди лева се движи тарифата за подкуп на журналисти от ПР-агенции, посочват анкетираните. Пак според тях в последните години отмира практиката да се предлагат пари срещу определени публикации.
Журналистите приемат нееднозначно ПР-практиката да се организират коктейли, партита, представяния на клиентите, пътувания за сметка на компаниите или държавните институции, както и раздаването на скъпи подаръци. Според част от тях това невинаги води до обвързване с частните интереси, но други смятат, че дори липсата на негативно отношение към различните субекти на обществения живот е достатъчно, за да изкриви присъствието на обективна оценка за случващото се.
Примерите за скрита реклама и черен ПР са формулирани с различна степен на конкретност в изследването. Споменават се различни казуси - влияния на Стефан Софиянски върху вестник "Сега" при предишната кметска кампания и забрана да се пише срещу Бойко Борисов в "Стандарт" по времето на Юлий Москов.
Сочи се, че подобни текстове през годините са били страшно много в "Банкер", а и досега остават много в "Труд", "Стандарт", "Монитор", агенция "Фокус", Медиапул, "24 часа".
В изследването се изтъква и скрита самореклама, която известните автори в медиите си правят, споменава се за пристрастията на медийни журналисти в пресата към големи телевизии. Като най-подозрителни области от гледна точка на скритата реклама се посочват текстовете за туризъм, за имоти, за лекарства, подчертава се, че при политическите журналисти, отразяващи определена партия, отслабва личната позиция и влияе обкръжението.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.