С мастика и прах за пране куфарната търговия тръгна пак

Българската мастика е предпочитана в европейската част на Турция и няма начин там да не се продаде, пише „Стандарт“.  Върви масова търговия с алкохолното питие, което в България може да се намери по 7 лева за 700 грама, а в Турция се продава по-скъпо.

Ако имате осигурен купувач от ресторант или дори крайпътно заведение, печалбата ви от бутилка може да стигне до 20 лева. Ако обаче разчитате да реализирате бутилката българска мастика в складовете на едро край Одрин или на случайни купувачи, печалбата ви ще бъде между 5 и 7 лева, твърдят редовни търговци.

Алъш-веришът върви през цялата седмица, но най-силен е в събота, когато се правят еднодневни екскурзии от градове в Южна България до Одрин и Истанбул. Всеки български турист има право да изнася до 1 бутилка. Реално обаче повечето нашенци носят по 2 и повече, а митничарите си затварят очите.

"Ако започнат да ни спират за това, няма да има туристи, а нарушението е минимално", твърдят участници в екскурзиите. От турска страна също рядко посягат на наднормените бутилки с мастика. Така всеки "турист" безпрепятствено стига до Одрин, където реализацията е безпроблемна.

Интересът на търговците в Турция към нашата мастика идва основно по две причини. Първо, защото е изключително качествена и второ, защото много прилича по вкус на най-популярната турска ракия "йени ракъ".

Половинка от нея не може да се намери под 50 български лева в магазин в Турция. Именно затова, особено ресторантите по-ниска категория, които са най-масовите в южната ни съседка, използват българска мастика. Дори и в Истанбул, ако не поръчате цяла бутилка "йени ракъ", вероятността да ви сервират българска мастика е много голяма, твърдят нашенци.

Този износ на мастика в Турция не е проблем, пише изданието. Проблемът идва, че същите търговци внасят огромни количества прах за пране, без да плащат мито и ДДС. Това заяви пред "Стандарт" читател на вестника, представил се за български търговец от турски произход на име Али. "Аз купих законно един ТИР с прах за пране от Турция, платих си митото и ДДС-то и сега срещам огромно затруднение да го реализирам, защото България е пренаситена от турски прах за пране, пренесен чрез куфарните търговци", твърди Али.

Всеки, който реализира мастиката си в Одрин или Истанбул, на връщане купува между 5 и 10 кг прах за пране или препарати за почистване. Турските се славят със своето качество и много по-ниски цени от нашите. Търговците обаче не плащат данък и дни по-късно праховете се появяват на пазарите в Димитровград и други градове на Южна България. "По този начин те убиват легалните търговци, а и българските производители", твърдят запознати.