Четирима на съд за сградата убиец на "Алабин"

Близо 10 години след разследването за сградата убиец на ул. "Алабин" 39 в София има четирима обвиняеми. На 7 юли съдия Величка Маринкова ще даде начало на процеса, пише "24 часа".

За смъртта на двете момичета, загинали трагично под развалините на срутилата се сграда на 19 септември 2006 г. са собственикът Георги Кирчев, управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов, управител на "А3-Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо".

Във фаталния ден, в който се сгромолясва сданието, смъртта си намират две 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Те минават случайно с автомобил по ул. "Алабин". Колата е премазана. Момичетата са затиснати. Само по чудо няма още убити.

Разследването за сградата убиец продължи цели 10 г. и може да се посочи като типичен пример за бавно правосъдие. По делото се смениха 5-има прокурори, един от тях дори го прекрати. Преди месец обаче обвинителният акт най-после бе внесен в Софийския градски съд.

Четиримата обвиняеми ще отговарят за причиняване смърт на повече от един човек поради незнание или немарливо изпълнение на работата. Ако бъдат признати за виновни, може да получат до 15 г. затвор.

Ето как се стига до трагедията

На 3 септември 2003 г. Спасинка Пройчева, която живее в сградата, подава жалба, че тя се руши.

Постройката е паметник на културата от 1978 г. Тя е построена през 1914 г. и е била собственост на акционерно дружество "Байт".

Специалисти от Института за паметниците на културата правят оглед и констатират, че сградата е занемарена. Таванската плоча е мокра и мухлясала. На последния етаж източната стена се е разделила от таванската конструкция, мазилката по тавана е паднала, има корозия на металните носещи греди.

Комисия, назначена от тогавашния кмет на район "Средец", дава указания на 3 декември 2003 г. сградата да се поправи. Ремонт обаче не започва.

Близо половин година по-късно, на 21 юни 2004 г., собствениците на сградата - братът и сестрата Исак и Линда Конфино, които живеят в Израел, я продават. Те са наследници на основния акционер в "Байт" Исак Конфино. Семейството си връща имота, построен от дядото, след 6 г. съдебни битки, които приключват през 2003 г.

Купувач е фирма "Хрисома" на Георги и Мая Кирчеви. Те са смятани за приближени до бившия премиер Иван Костов.

Сградата е продадена за 750 000 евро Преди 2 г. стана известно, че е купена с кредит от КТБ. Кирчев влиза във владение на 5 август 2006 г. На 15 август същата година сключва договор за ремонт с "А3 - Архитектура и изпълнение", представлявана от Николай Симеонов. В него са поставени конкретни задачи, които фирмата да изпълни. Тя трябва да свали мазилка, да събаря стени, да демонтира дограма, ламперии, дюшеме и елинсталация.

В договора е посочено, че възложителят има право всеки момент да прави проверки на ремонта. Кирчев и Симеонов се разбират, че ако е необходимо, ще се събарят тухлени стени и стоманобетонни конструкции, става ясно от обвинителния акт срещу четиримата.

Симеонов уверява собственика, че ще наеме хора, които всеки ден да се занимават с ремонта. Неговата фирма “А3 - А рхитектура и изпълнение” няма строители и той се обръща към Манчо Антонов Иванов, собственик на ЕТ “Медия-Манчо”.

На 23 август 2004 г. “А3 - Архитектура и изпълнение” и ЕТ “Медия Манчо” сключват договор. Екипът на Манчо Антонов е натоварен със сваляне на мазилки на стени и тавани, демонтаж на леки преградни стени, окачени тавани, метални витрини, подови настилки и елинсталация.

В разговорите, но без да е посочено в договора, Сименов казва на Антонов желанието на Кирчев - при нужда ще се рушат и вътрешни стени.

Контролът на ремонта е поверен на инженер Петър Петров. Сименов сключва и с него договор на 28 август 2006 г. Инженерът се задължава да посещава всеки ден сградата, да наблюдава, контролира и докладва как върви ремонтът.

Манчо Антонов събира бригада. Той наема работници - Иван Антонов, Олга Юсеинова, Георги Биков и Николай Михайлов.

Между 30 август и 19 септември 4-мата, ръководени от Манчо Антонов, всеки ден от ранна утрин до късния следобед са в сградата на ул. “Алабин” 39. В зданието е въведен пропускателен режим. Охраната е поверена на фирма “Боду плюс”. При влизане в началото на работния ден и при излизане имената на работниците се записват. Задължение на Манчо Антнов е да осигури къртачна техника, кирки и лостове.

Усърдно петимата махат дюшамето и свалят дървената скара под него, изчукват и къртят мазилка, демонтират вътрешни врати заедно с касите, отстраняват вътрешните дограми и елинсталации.

В употреба влиза и къртечната техника, с която събарят вътрешни прегради - зидове и тухлени стени на пърия и втория етаж.

Манчо Антонов стриктно търси Петър Петров, за да му докладва за ремонта. Самият Петров също посещава сградата и лично контролира, каквото е задължението му по договора.

При разговор с работниците Петров им съобщава, че ще махат и стени. Затова пред него настоявал Николай Симеонов, който пък изпълнявал нарежданията на Кирчев. Така се стига до 19 септември.

Собственикът Кирчев лично се появява в сградата около 9 ч. Там го виждат работниците от “Хидрострой П” ЕООД Николай Александров и Славчо Секиранов. Те пристигат на ул. “Алабин”, за да донесат къртач “Хитачи”.

Кирчев им нарежда да се захващат за работа и да помагат на бригадата. Чакала ги много работа през деня - махане на стени на 1-ия и 2-ия етаж.

Славчо Секиранов предупреждава Манчо Антонов, че рушенето е опасно и може да падне цялата сграда.

Кирчев го чува и му се скарва да не се помотват, а веднага с Александров да грабват къртача и да почнат да бутат стени. Това и сторили.

Собственикът си тръгва към 16 ч. Щом му вижда гърба, Секиранов отива при колегата си Александров. Подшушва му да не губят нито минута повече, а веднага да си тръгват, защото всеки момент сградата може да падне върху главите им.

След тяхното тръгване за около десетина минути двама специалисти по геодезия и фотограметрия също идват да огледат сградата.

Към 16,30 ч си отива и инженерът Петров. Сградата остава празна.

Пред нея е само охранителят, който е на смяна. Той чува падането на различни предмети във вътрешността и си “плюе на петите”.

Около 18,03 ч рухва южната фасадна стена, която е откъм ул. “Алабин”. Точно в този момент до сградата в автомобил “Пежо” са приятелките Петрина Христова и Деница Ченишева. Те изчакват колона от автомобили.

Върху колата пада лавина от огромни парчета тухли, стъкло и хоросан. Съдебномедицинската експертиза доказва, че смъртта им е мигновена. Тухлите са се стоварили върху главите им, което е довело до деформиране на лицевия и мозъчен череп.

Преди ремонта сградата не е била саморушаща се, нито е била застрашена от рухване, категорични са експертизите. Тя е била неподдържана, но не и опасна. Експертизите показват, че при строителството преди близо век сградата е направена с 3 основни външни носещи стени. Четвъртата, източна калканна откъм ул. “Леге”, която е трябвало да осигури носещата конструкция, не фигурира в проекта и не е направена. Според експертите това е изключително неблагоприятно за укрепването на южната фасадна стена, но Кирчев нямало как да го знае, защото изобщо не е потърсил становище от инженери.

Експертите откриват още грешки

Кирчев не информира Института за паметниците на културата и няма разрешение за ремонт. “Всъщност той не прави ремонт, а строителни дейности, които променят сграда паметник на културата”, посочват специалистите.

Работата започва без план за аварии, съгласуван с пожарната и “Гражданска защита” и районът не е обезопасен. Никой не се е интересувал от квалификацията на работниците, които правят ремонта.

Кирчев е обвинен 6 г. след трагедията. Петима прокурори се сменят, един прекратява делото. За 10 г. по делото “Алабин” се смениха петима прокурори.

Преди около 2 г. го пое Милко Момчев, който успя да внесе обвинителния акт. През 2010 г. обаче неговата колежка Първолета Никова прекрати делото с мотива, че няма престъпление. Близките на загиналите момичета обжалваха пред Софийския апелативен съд.

“Въпреки че разследването е проведено в рамките на 4 г., три от които в почти пълно бездействие на разследващите органи, не са били събрани всички необходими доказателства за неговото правилно решаване. Прокурорът не само не е проявил активност при събиране на доказателства за всестранното изясняване на обективната истина по делото, но превратно е преценил едни от тях, а други изобщо не е обсъдил”, написаха в мотивите си съдиите. Работата по делото отново бе подновена.

На шестата година бяха повдигнати обвинения на Георги Кирчев и инж. Петър Петров.