Днес почитаме обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет - мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
В някои райони на страната конците на мартеницата са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят пък символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана.
Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.