2018-а: Протести – малки в България, революционни във Франция

Още една година мина под знака на протестите. Но колкото и да мислим, че нашите каузи са най-важните, общият поглед на картината показва, че това далеч не е така.

Стотици или хиляди скандиращи с най-разнородни искания на столичните жълти павета може и да изглеждат като голям протест, но са далеч от мащаба на събралата се тълпа от недоволни пред парламента в Румъния, автопохода на "жълтите жилетки" във Франция и Белгия, парализиращите стачки в Гърция или масовия протест на лондончани, които блокираха мостовете над Темза с искане за повторен референдум за Brexit.
 
А иначе недоволството в нашата страна започна още на 1 март с протест на джипитата, които настояваха за подобряване на условията им на труд.

Последва акция пред Министерството на енергетиката заради високите сметки за парно за месец март. Тогава се събраха десетки софиянци, на които им беше дотегнало от хомота на ТЕЦ-а.

През юни дисидентът Николай Колев-Босия пък хвърляше домати по сградата на парламента, а след това обяви и гладна стачка. Причината - възстановяването на корупционната схема за продажба на шофьорски книжки от служителите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към Министерството на транспорта.

Колев искаше незабавната оставка на транспортния министър Ивайло Московски и разпускане на настоящия парламент. Московски наистина подаде оставка, но поради съвсем друга причина, а и чак през есента. Главата му взе лично премиерът Бойко Борисов заради пътния ад с падналия в дерето автобус край Своге, който отне живота на 21 души.

Най-сериозният протест през отиващата си 2018 г. обаче беше този на майките на децата с увреждания.

През април те излязоха на улицата, за да покажат своето отчаяние. Под лозунга: "Системата ни убива" те искаха нов Закон за личната помощ.

Една от най-активните организаторки на протеста беше Красимира Обретенова, която в средата на годината вдигна ръце и емигрира в Холандия. Обяснението й беше, че е принудена да стане здравен емигрант, защото не успява да се пребори с неуредиците у нас.

Нейната история за първи път трогна и премиера Бойко Борисов.След като разбра за намеренията ѝ да емигрира той каза на министрите си: "Искам да видите какъв е случаят с тази жена с това дете, която сутринта гледах по телевизията. Кой е тоя ненормален администратор, който може да кара тия хора да ходят непрекъснато напред-назад, просто това, ако е истина, не само трябва да се уволни, трябва просто всичко там да го изчистите. Лично министърът да се занимае, кой е тоя администратор, така ли е, както е, ако е така - не знам какво трябва да направят. Малко човечност няма ли бе, какви са тия хора, държавни пари заплати взимат?".

Красимира все пак остана в Холандия, но майките успяха да извоюват допълнително 150 милиона лева за хората с увреждания.

Въпреки това през юни те направиха палатков лагер пред парламента и се заканиха, че няма да мръднат оттам докато не бъдат приети законови поправки.

В последния работен ден на парламента те изпратиха законотворците на ваканця по екзотични места с надуваеми плажни играчки. Посрещнаха ги на 5 септември, първият работен ден на народните избраници, с черни знамена и мълчание.

И докато социалното министерство, омбудсманът Мая Манолова и депутатите от ресорната комисия, работиха по текстовете, за да изпълнят исканията им, вицето Валери Симеонов в тв интервю пред партийната му телевизия обяви майките за кресливи, а децата им за уж болни.

Това вече наистина ги ядоса и в продължение на седмици те блокираха Орлов мост, докато накрая Симеонов не се видя принуден да напусне поста. Майките обаче не се отказаха и чак след среща с премиера в края на годината се успокоиха, че законът, за който се бориха, ще стане факт. А палатковия им лагер пред НС изчезна, след като законотворците приеха окончателно новата нормативна уредба за хората с увреждания.

Всъщност през месеците на недоволство на майките се породиха и съмнения, че зад тях стои левицата. От БСП  официално заявиха, че подкрепят протестиращите, защото исканията им са справедливи, но отрекоха да ги организират.

Доста странна беше сбирката пред НС през септември. Беше обявено, че организаторите са българи, живеещи в чужбина, но сред демонстрантите не липсват познати и живеещи у нас лица от други протести. Имаше и опити за провокации, но полицията реагира на време и не се стигна до сблъсъци.

Същите протестиращи отново надодаха глас през ноември. Акцията, която не изведе много поддръжници на улицата, се организираше в социалните мрежи и беше обявена като недоволство на българи в страната и чужбина.

Протести с искане за оставка на кабинета имаше и в Румъния, но мащабите им бяха съвсем различни.

Десетки хиляди румънци, живеещи в чужбина, се събраха в Букурещ, за да протестират срещу правителството. Стигна се до сблъсъци, имаше пострадали. Исканията на близо 60-те хиляди протестиращи, голяма част от които са диаспора, бяха за разпускане на парламента, предсрочни избори, правителство на технократи, независимост на правосъдието, а също създаване на еднокамерен парламент, в който да влизат 300 сенатори, от които 100 да бъдат представители на диаспората.

Политическа жега имаше и в центъра на Атина. Само че там причината беше споразумението на Гърция с Македония, което изкара на улицата хиляди гърци в Атина, а и хиляди македонци в Скопие.

Гневът отново споходи света през ноември, а причините тогава бяха чисто икономически.

У нас хиляди хора от цялата страна излязоха на протест, като недоволството им беше заради непрекъснато растящата цена на живота у нас и ниските доходи. В над 30 града бяха организирани протестни автошествия, събрали стотици, на много места и хиляди автомобили, продължили повече от предвидено и небивали по масовост през последните години.

Скъпите горива изкараха на улиците и шофьорите във Франция и Белгия.

Френските власти съобщиха, че от 1 януари 2019 година цената на бензина ще се повиши с 3 евроцента, а на дизеловото гориво - с 6.5 евроцента. Един от компонентите на по-високите цени е въвежданият от правителството екологичен данък за отделяните газове с парников ефект. В Белгия политиците също се загрижиха за околната среда.

Т. нар. протест на "жълтите жилетки" доведе до масови безредици в Париж, а началото на демонстрациите във Франция бе белязано от трагичен инцидент, след като участничка в един от протестите беше блъсната от кола и почина. Стотици бяха ранените, а след една от демонстрациите картината в Париж беше като след война. В крайна сметка френските власти се принудиха да отменят повишението на данъците за горивата.

Протестите в Белгия също не минаха без напрежение и ранени.

В Лондон пък хиляди демонстранти се събраха в центъра на града, за да призоват за втори референдум за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Само че според премиерката Тереза Май такава възможност няма и съдбата на Англия е решена.

За разлика от този протест, който премина мирно, на 17 ноември 70 души бяха задържани заради блокирането на мостовете над река Темза като част от демонстрация срещу лисата на мерки за защита на околната среда.

През същия ден в Холандия се проведе най-абсурдният протест. Стигна се до конфронтация на привърженици и противници на персонаж, известен като Черен Пит и представляващ помощник на холандския вариант на Дядо Коледа.

Бели хора често намазват лицата си с черна боя, когато изпълняват ролята на този персонаж. Противници казват, че подобно изобразяване на Черния Пит насърчава расистки стереотипи. Поддръжници защитават помощника на Синтерклас - холандския вариант на Св. Николай, протитипа на Дядо Коледа, като настояват, че той е традиционен детски персонаж.

Полицията в Ротердам заяви, че е арестувала трима души, след като поддръжници на Черния Пит са влезли в сблъсък с демонстранти, протестиращи против персонажа.

В Леуварден органите на реда са предотвратили сбиване между две групи. В Гронинген полицията е разделила две групи демонстранти, за да не допусне конфронтация.

Този бърз поглед на събитията през годината показва,че протести има и ще има, само че едва ли е нужно да си мислим, че нашите са уникални.