Албанците рано или късно ще извикат: "Да живее Съединението!"

Върви ли се към преначертаване на границите на Балканския полуостров, след като падна границата между Косово и Албания. Предстоят ли нови сътресения, забравяме ли раните и историята си. Докъде ще доведе развяването на стари карти за велики държави. Кой има интерес от слабо и скарано православие. По тези въпроси "Труд" с историка акад. Георги Марков.

Академик Марков, на Балканите отново започна да ври и кипи – точно преди Нова година границата между Косово и Албания падна, Зоран Заев и той дава подобни сигнали от Македония. Преначертават ли се границите на нашия полуостров?
Още преди години, когато ставаше дума за независимо Косово, имах спор със Соломон Паси по радиото – казах, че албанците рано или късно ще извикат „Да живее Съединението!”. Имах предвид примера от българската история със съединението на Източна Румелия с Княжество България, както сега става с Косово и Албания. Спомням си, че тогава Паси каза: „Не, не може, има поети международни ангажименти, които ще се спазват”. Колкото и да ги боли сърбите, това ще стане. Миналата година по това време правителството имаше прекален оптимизъм за интеграцията на Западните Балкани – това е нещо много добро, но се забравя историята. А тя има много дълбоки рани – не само в последните 100 години, но и по-рано, и те не могат да се преодолеят с никакви препоръки, решения, банкови операции и т. н.

Членството на държавите в НАТО няма ли да спре враждебните аспирации на полуострова – като желанието за Велика Албания, например?
Албанците преживяват период на възход, както ние още преди балканските войни. Те са много жизнена, борбена и демографски силна нация и искат своето национално обединение. Има една карта на Велика Албания, начертана още от Мусолини в края на 30-те години. След 1939 г. Албания е италиански протекторат, крал Виктор Емануил III е техният крал, а през 1941 г. след разгрома на Югославия има много лют спор между България и Италия. Италианците веднага очертават границите на Албания – освен Косово й дават Южна Черна гора и Северозападна Македония, вкл. и Охрид. Тогава се налага цар Борис III лично да отиде до Берлин и да каже: „Не, Охрид е българският Ерусалим“. Положението тогава става много напечено – председателят на Народното ни събрание Никола Логофетов дори си хвърля оставката с много остра реч срещу съюзниците. И Хитлер отстъпва Охрид, като оказва натиск на Мусолини. Така че албанците вървят към национално обединение, въпросът е как да бъдат спрени, след като зад тях стоят САЩ.

Е, шефът на НАТО Йенс Столтенберг изрази съжаление, че Косово ще има собствена армия, каквато заявка те направиха.
О-оо, това е игра на думи от страна на натовеца. Не бива да забравяме, че големите държави са се разбрали шефовете на НАТО, на Европейския съюз и други да бъдат избирани от по-малки държави. Столтенберг от Норвегия, Юнкер от Люксембург… колкото и велики постове да заемат с високи заплати, те са марионетки. В това съм напълно убеден. Щом чичо Сам го е казал – Косово ще има собствена армия. Албанците ме изумиха още през 90-те години, когато поканиха Бил Клинтън в Тирана и му издигнаха паметник в цял ръст като на Сталин, кръстиха на него и булевард приживе.

И ние някога развявахме една карта, говорехме, макар и само на маса, за България на три морета. Но самочувствието ни отдавна е паднало, а самосъжалението ни е явно.
Нас ни смазаха заради т. нар. великобългарски шовинизъм. И победителите, и съветските комисари по-нататък. Сред нас се възцари националното пораженство. От 100 години сме в някаква Гражданска война. След 1913-а имаме национално крушение, което е нещо повече от загубена война. След 1919-а започна разделение на обществото и Гражданска война в резултат на различни тоталитарни идеологии. Каквито и битки да печелим ние, накрая губим, тъй като Великите решават. Това е сателитния синдром, който съществува и днес в българската външна политика. Първо беше Дядо Иван, сега е Чичо Сам. В договора с Република Македония от август 2017 г. първо трябваше да се изчистят спорните въпроси и тогава да подпишем. Бързането ни беше политическа грешка.

Днес като аргумент се използва съвременната политика, а историята е изтикана назад – не е ли това проблемът?
Именно. Съвременната политика казва: има македонска нация, ще има и вековна история. Ето го сателитния синдром – правителството ни избърза. Чичо Сам бърза да изгони Дядо Иван, който все още има позиции в Сърбия и на юг във Вардарска Македония и ето сега казват Северна Македония. Но тя включва и Пиринска Македония. Помните, че ние първи признахме и независима Македония през януари 1992 г., направихме го на юруш, без да мислим. Македонизмът обаче продължи да бъде на антибългарска основа, а тяхната пропаганда е пропита в учебниците и в мозъците им.

Пак ли Балканите ще бъдем бурето с барут? Ние не изглеждаме ли нещо като опитно зайче на Запада?
Западът гледа на Балканите като на тези там от Ориента, като на втора ръка европейци. Посрещат наши политици, уважително се държат към наши студенти, специалисти, но за тях ние сме онези там от Балканите, запалили войните, което не е вярно. Защото Великите сили балканизираха Югоизточна Европа. Днес ние много свенливо употребяваме думата Балкани, защото това е свързано с балканизация и затова казваме Югоизточна Европа. В Хърватия и Словения например не искат и да чуят, че са на Балканите. Гърците пък са древна цивилизация… Но Великите сили ни докараха дотук, защото имат интерес да бъдем един срещу друг. Те нямат интерес Балканите да бъдат обединени, дори и днес.

Какъв ще бъде проблемът за нас и сънародниците ни в Македония? Сърбите сигурно най-много ще пострадат, а македонците могат и те да отворят границите си като косоварите.
Върхушката в Македония – политици, историци, журналисти, си изкарват хляба, получават пари, за да лъжат. Ето, сега превеждат Димитър Талев на „майчин” език. Където в текста има българин, пишат македонец. Като влезеш в Тетово, всички надписи са на албански. В Тетовския университет нямат проблеми с финансовите средства, правят конференции. Казват ни: „Ние с вас, българите, нямаме проблеми, отдавна се знаем, но има някакви между нас, които ни пречат, които не знаят какви са“. А Тетово се води в Република Македония все още! Албанците дори се шегуват с нас – ние сме братски народи, хайде да направим една обща граница. А аз ги питам пак на майтап – ама по Вардар ли искате обща граница? Албанците са в демографско настъпление, имат силен национален дух, силна емиграция, която е много привързана към родния край. Обикновените македонци обаче са много разтревожени от това, което става и ги очаква. Като съм пътувал във Вардарска Македония, селата им може да са с по 20-ина къщи, но са стегнати, не са като нашите запустели, а джамиите им стърчат като ракетни площадки. Преди 10-ина години зареждах там на една бензиностанция и момчето ми вика: „Ей, братя българи, не идвайте с коли, елате с танкове“. Върхушката обаче гледа само себе си. И сега живее в някакъв европейски мираж. Трябва да си отвори очите и да види, че историята им започва след Втората световна война.

Но Европа си мълчи по този въпрос, като че ли негласно е съгласна на това ново преразпределение на границите. За Крим обаче има друго мнение, санкции вървят от няколко години.
Има споразумение след падането на Берлинската стена при разпадането на държави като Чехословакия и Югославия да не променят вътрешните граници. Но ето, Путин промени този принцип като присъедини Крим, в Косово стана същото – там обаче може. Тепърва ще има усложнение на Балканите. Бойко Борисов избърза да вкараме Западните Балкани в ЕС, но това няма да реши проблемите. Ще махнем границите – точно това искат албанците. От друга страна пък Сърбия има все още синдрома на вечния победител, въпреки че има историческо възмездие – казвам го без да злорадствам. Те преживяват своето национално крушение. Но не го признават, твърдят, че ще си останат велики. Как велики, като утре може и Войводина да загубят? Сърбите също трябва да си преосмислят историята, защото и те са причинили много злини на нас – българите. Като историк смятам, че добросъседство трябва да има, но без да забравяме историята.

Сега в глобалния свят новите политици искат да пишат нова история, която изглежда като история на забравената памет. Сигурно след някое и друго десетилетие може да бъдат премахнати и националните граници.
Глобализацията искаше да премахне националните граници, защото пречели на международните корпорации. Както казваше дядо ми, ще продадат и ще купят България с милиардите си. Днес обаче започва да се чувства и да се засилва дух за съхранение на националните държави. Първо американците биха камбаната за глобализацията – те искаха светът да се управлява от тях след разпада на Съветския блок. Но не успяха да станат световен лидер. Историята нито е почнала, нито ще свърши с тях – това важи напълно за Щатите. Ние, за съжаление, нямаме вече лидери като генерал Де Гол или Митеран.

Но, академик Марков, те са били лидери в друго време, днес светът е различен! Рекламира се като нещо съвсем нормално мъже да стават жени и обратно, появяват се нови полове, натам вървят нещата.
Ами ето един пример от лятото – идва в Евксиноград един млад и амбициозен лидер – Макрон, който иска да оглави ЕС, но неговата учителка го води за ръчичка. Аз написах психоистория на лидерите, където казах, че ако дядо Фройд трябва да му направи психоанализа, тя няма да бъде в негова полза. Може да ме наричат някои консервативен и задръстен, но пак ще кажа: онези силни характери днес вече ги няма.

А как да ги има? Та днешните политици не са преживели война, вече и казармата отпадна, светът е различен.
Различен е, съгласен съм. Но вижте Германия – там търсят войници и няма кой, затова се оглеждат в Източна Европа. Германците искат да маршируват. Но какво да ги правим, ето – приеха си третия пол. И гласуваха по съвест. Това не е добре за Европа, но ние сме част от нея. Затова казвам – политиците да махнат розовите очила. Не твърдя, че трябва да сме черногледи, но няма как да скъсаме с историята, няма как да я преодолеем, като бутаме паметници, все едно сме се разкрепостили. А на Балканите поуките са задължителни. Западът обаче опипва почвата тук и то много сериозно.

Не смятате ли, че в момента се толерира и разделение между православните страни, между украинци, руснаци, сърби… Някои могат да кажат, че това е конспирация, но целта не е ли православието да стане слабо, да има разкол? Ето какво се случи с украинската църква.
Исторически Западът е против православието. От 1054 година те ни смятат за схизматици. Когато османските турци нахлуват във Византия и на Балканите, тогава папата казва – по-добре да попаднат сега под знамената на полумесеца, после ние ще ги освободим и ще ги въведем в правата вяра. Осъзнават се късно, когато османлиите стигат чак до Виена. След това пък свързват православието с Третия Рим с Москва. Русия като империя се издига на основата на православието и славянофилството – така тя се отделя от западната католическа цивилизация. Западняците и днес махат с ръка и казват: вие там сте от руската църква. А ние сме дали православието на руснаците. Забравяме обаче нещо много важно, че всички руско-турски войни се водят под знака на кръста срещу полумесеца. И те са паметни за славяните. Западът още причислява православието към руската сфера на влияние. Затова той се стреми да има разделение в православието и то да отслабне. Вселенският патриарх много рискува, а това, което направи с Украинската църква, бе в услуга не на народа там, а на Запада. При нас – православните, светската власт е силната през вековете. Докато при католическите държави силата е в църквата. Покрай омразата си срещу Русия и Збигнев Бжежински написа много зли неща срещу православието.

Какви са очакванията ви за Европа през 2019 година?
Европа е в дълбока политическа и морална криза. Тя е беззащитна, не може да се справи с новата миграционна вълна на новите варвари и да защити християнската цивилизация. Прекалено много се отдаде на материалното, издигна в култ Златния телец. Разбира се, това дойде от Америка, но вече я надминава. Трябва да намерим начин да се защитим, защото Тръмп няма да ни дава безплатно американския военен чадър. Европа трябва се стресне, да се подготви за защита и да махне розовите очила.