Око човешко, ненаситно

Звездица

Недалеч от Варна, Звездица отдавна се е превърнала в нещо като Бояна за София и Марково за Пловдив.

Тук, в селото, позабогатялите варненци от години си купуват земя и строят вили - тихо е, пък и не е далечко от морето, на 10-ина км., какво му трябва на човек.

Преди години, заради мястото на селото, Общинският съвет във Варна решил, че ще прави Звездица квартал на морската ни столица.

Местните се дръпнали, направили референдум и отхвърлили мераците на варненци да „прилапат“ земите им.

Хората от селото сега доволно потриват ръце, че това не станало - данъците като граждани щели да им бъдат в пъти по-високи, а привилегиите - никакви.

Новият градоустройствен план на Варна, който повече от половин година отлежава, предвижда създаването на мост от летището, който да разтовари трафика от центъра на града, като пътят ще минава през Звездица.

Чужди и наши инвеститори, които купуват земи в този район, също внасят промени в градоустройствения план.

Тяхното желание е за запазване на уникалната природа, без бетонни строежи в местностите Перликини, Плаза и Тепето.

„Има страни, където се дават хиляди долари, за да се облагородят пустините, а вие тук, при такава природа, искате да строите мастодонти“, казват те.

Думите им вдигат градуса на напрежението и недоволството сред звездичани вече е факт:

„Откъде накъде пътят ще минава оттук“, гневят се селяните.

„Ще ни отчуждават земите и няма да вземем реални пари за тях. На всичкото отгоре ни дават и по-малко, защото щели да правят паркове, за да пазели дърветата“, оплакват се хората.

Парадоксът е пълен! Чужденците искат запазване на природните дадености, местните не дават.

Апетитите в селото непрекъснато растат, хората отсичат - тук ще се гради курорт.

И както се казва - апетитът идва с яденето, цените на парцелите хвръкват нагоре, важното е алъш-веришът да върви, пък и да ударят кьоравото – да припечелят добра пара за земите си.

Нищо, че тук има уникална природа, нищо, че няма добра инфраструктура, че канализация изобщо липсва, и че чужденците отдавна са свикнали като излязат от хотела, директно да потопят бедър в морето, а не да ходят 10 км. пеш до брега.

И за капак, някак си типично по български, кметът на Звездица отказва да дава интервюта, нямало да се кандидатира за втори мандат на местните избори – след мен и потоп.

Местните ги е страх и от „Натура 2000“, молят се земите им да не попаднат в екологичната мрежа, която цели да опази уникални природни забележителности, в които гнездят защитени от закона птици.

„Дано не попаднем в таз Натура, че пари няма да видим“, тюхкат се селяните, и на ум пресмятат колко пари ще изкарат за квадратите си земя.

Едва ли обаче са наясно, че икономическите им доводи не играят никаква роля при „Натура 2000“, защото собственик на земя не може да възрази срещу включването й в програмата, освен ако не даде научни доводи защо тя не е важна за биоразнообразието.

Звездичани си остават с проблемите, но на нас май ни писна да гледаме бетонните чудовища по Черноморието.

То примери за това много – гордата снага на Слънчев бряг,  бетонният Созопол, безумието, наречено „перла“- Приморско, ламтежът на Царево за Странджа планина, та се стигне до бруталния акт в Балчик, където от Ботаническата градина се изкореняват палми и кактуси - на тяхно място щял да грейне паркинг за чудо и приказ.

Май и малкото останала природа край морето е на път да стане БЕТОН!

Докога? Око човешко, ненаситно!