Българите все повече разчитат да спечелят от търкане на тото билети, отколкото да заработят от заплата. Така приходите от хазарт в държавния бюджет нараснаха с 14%.
През изминалата година платените такси за организиране на хазартни игри са за 157.29 млн. лв, пише в отчета за изпълнение на бюджета на Министерството на финансите.
Това е с 13.7% повече спрямо 2017 г., когато организаторите на хазартни игри са внесли в хазната 138.31 млн. лв.
Таксите за поддържане на лицензите за хазартни игри заместват плащането на корпоративен данък и се определят основно на базата на направените залози, пише "Труд".
Затова сериозният ръст на приходите от хазарт показва, че все повече хората залагат по-големи суми в желание да спечелят.
Приходите от хазарт в държавната хазна за 2018 г. са 47% повече от предвиденото. Тенденцията за сериозен ръст на залозите започна още преди няколко години. През 2017 г. ръстът на приходите от хазарт беше с 10%, а през 2016 г. - с 32%.
През изминалата година събраните глоби от агенциите към МФ - НАП, Агенция "Митници", Държавната комисия по хазарта и Агенцията за държавна финансова инспекция са общо 2.77 млн. лв., при 1.899 млн. лв. за предходната 2017 г. и 5.38 млн. лв. за 2016 г. Това показва, че въпреки засиления контрол и сериозния ръст на приходите от данъци, през последните години налагат по-малко глоби на бизнеса. Това се дължи на факта, че от НАП залагат на превантивния контрол и стимулиране на доброволното плащане на налозите, а не просто на налагането на глоби.
През последните години се забелязва промяна в поведението на гражданите и фирмите, изразяващо се в доброволно деклариране на данъци и осигуровки във все по-голям размер. Общият размер на декларираните задължения през 2018 г. е 27.70 млрд. лв., или с 2.68 млрд. лв. повече спрямо 2017 г. (ръст с 10.7%) и с над 7 млрд. лв. повече спрямо 2014 г. (ръст с 34.1%).